Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън променя отношението на обществото към правителството за добро или за лошо. Рейгън идва на власт след редица президенти, които се провалят изначално – Джонсън, Никсън, Форд и Картър. Много политолози започват да смятат, че функциите на президентския пост са станали невъзможни за изпълнение: изпълнителната власт е станала твърде обширна и сложна, за да може един човек да успее да се справи с нея. Популярността и постиженията на Рейгън връщат вярата, че някой може успешно да свърши тази работа. Същевременно той има лицемерно отношение към Вашингтон, защото смята, че правителството трябва да струва по-малко, а да върши повече. Американската политика продължава да следва модела на Рейгън на избягване на компромиси, както и посланието му, че по-ниските разходи и по-ефикасното управление са съвместими. Фермерите продължават да настояват за селскостопански субсидии, пенсионерите – „Медикеър“, собствениците на жилища – субсидирани ипотечни кредити, колежаните – студентски заеми. Настояваме да имаме национална сигурност, която да ни пази от тероризма, щедра социална система, добри пенсии при пенсиониране на ранна възраст, федерални магистрали и много национални паркове. Но не искаме много правителство.

Проектът за запазване на наследството на Роналд Рейгън, който работи за това да има обществен обект, кръстен на 40-ия президент, във всеки от общо 3067 окръга в страната, е въплъщение на това противоречие. Под „обществен обект“ се разбира например бюстът пред заведението за бързо хранене „Макдоналдс“ в окръг Тъскалуса, Алабама. На други места обаче сградите, кръстени на него, са емблеми на крупната роля на правителството, която той отхвърля. Никой паметник не изглежда по-иронично от кръстената на него сграда, построена през 1998 г. на бул. „Пенсилвания“ за сумата от 768 милиона долара. Тя се превръща в най-скъпото здание, построено от федералното правителство. Тук стои бюрократичното завещание на човек, който е казал, че ако всички федерални работници си отидат, няма да липсват на никого.

Рейгън има две огромни и взаимносвързани слаби места. Едното е неделимо от възможността на правителството да изиграе позитивна роля в живота на хората. Другото е свързано с възможността частните компании да имат негативна роля. Подобно на враждебността му към Вашингтон, вярата на Рейгън в свободния пазар стига твърде далеч. Религиозният волунтаризъм и личното великодушие не са заместители на „Великото общество“, колкото и дефектни да са някои от неговите програми. Дерегулацията и пробизнес политиките пораждат огромна предприемаческа енергия. Но те предоставят и възможности на безскрупулни хора да се облагодетелстват. Финансовата криза от 2008 г., предизвикана от безотговорно поемане на риск и саморегулация, е непряка последица от рейгънизма.

Страната, която Рейгън завещава, е различна от тази, на която става президент: по-уверена, но по-егоистична, по-добра в създаването на богатство, но неумееща да го преразпределя широко. В най-дълбок смисъл тя е по-недемократична. Няма смисъл да се преструваме, че бихме могли някак си да имаме позитивните аспекти от тази трансформация без негативните, растежа без алчността. Рейгън взима стремежа към самореализация и хедонизма от 70-те и ги видоизменя във финансови цели. Неговата икономически освободена Америка е място, където е по-лесно да станеш богат и където хората се вълнуват повече от това да забогатеят. Резултатът от действията му в социалната сфера е всичко друго, но не и консервативен, тъй като се ускорява отдалечаването от традиционната общност, към която той се стреми да върне Америка, и поражда нова култура на медии и знаменитости. Предвид избора си, Рейгън не иска да живее в този затворен свят на малкия град. Той иска да запази най-добрите му черти като част от националния идеал.

Подобно на героя от младите си години Франклин Рузвелт, Рейгън става президент в момент, когато бъдещето на страната изглежда неприветливо. Той опитва да възроди морала чрез редица политики и утвърждаване на националните ценности. Извежда Съединените щати до победа в глобален конфликт и ги изкарва на върха като единствена суперсила и победител в битката на идеи. Роналд Рейгън вярва, че САЩ винаги и навсякъде са двигател на доброто по света. Когато успеят да изиграят такава роля, се вижда най-добрата част от неговото наследство. Когато не покрият този стандарт, ни напомнят за най-лошата.