Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Рейгън също е склонен за сделка за контрол на въоръженията, за да възстанови имиджа си след „Иран-контри“. През април американците разкриват, че Съветският съюз е получил достъп до посолството на САЩ в Москва чрез охранител от морската пехота, чиято приятелка работи като агент на КГБ под прикритие. Уайнбъргър, който опитва да внуши на Рейгън, че СССР вече има версия на ИСО, използва инцидента като нова възможност да провали преговорите. Консерваторите искат Шулц да отмени планирана визита в Москва. Вместо това Рейгън изпраща лично писмо и казва, че макар и да се чувства ядосан за пробива в сигурността на посолството, е окуражен от други стъпки, предприети от Горбачов.

Рейгън не вижда конфликт между този тип лично помирение и публичната конфронтация. Той възприема моралния натиск като могъщ лост в преговорите. При пътуване до Берлин тази пролет Рейгън изнася реч на Бранденбургската врата, където СССР е разделил Изтока от Запада. Той признава движението към реформа и същевременно заявява: „Г-н Горбачов, отворете тази врата! Г-н Горбачов, съборете тази стена“. Думите са на Рейгън и той устоява на натиска да ги премахне от речта си. Почти до края на президентството си той остава сам в убеждението си, че Съветският съюз може да се промени.

Речта е не просто превъзходен политически театър. Тя помага на Рейгън да укрепи позициите си пред скептичната към новооткритата му страст към оръжеен контрол десница. Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, сключен през септември 1987 г., изисква унищожаването на всички ракети с обсег от 300 до 3400 мили, общо 2611 на брой. Реалисти като Никсън и Кисинджър мислят, че Рейгън или си е загубил ума, или прави историческа грешка заради отчаяното си желание да изглежда миротворец в последните си години на власт. Поддръжниците на Рейгън като Джордж Уил и Чарлз Краутхамър критикуват договора като катастрофална капитулация. Уилям Ф. Бъкли го нарича „самоубийствен пакт“. Робърт Доул, лидерът на малцинството в Сената, обвинява президента, че „натъпква договора в гърлата на съюзниците ни“.

Кабинетът му не е по-ентусиазиран. От екипа му по националната сигурност отпреди скандала само Шулц остава до края на 1987 г. Франк Карлучи е заменен от Уайнбъргър. Колин Пауъл е новият съветник по националната сигурност, шести поред за седем години управление на Рейгън. Уилям Уебстър взима мястото на Кейси в ЦРУ. Тези нови играчи не подкрепят нито една от двете любими идеи на президента – премахването на ядрените оръжия и ИСО, тъй като според тях те подкопават устоите на възпирането. „Хауърд, мисля, че съм единственият останал човек в това правителство, който иска да опита да види реализирането на договор за ядрените ракети със среден обсег със Съветския съюз“, казва Рейгън на своя нов шеф на канцеларията Хауърд Бейкър.

В крайна сметка не се налага много лобиране от страна на президента. Въпреки обструкциите, направени от сенаторите Дан Кайл и Джеси Хелмс, договорът е ратифициран с 93 срещу 5 гласа. Подписването е предвидено да се състои по време на визитата на Горбачов във Вашингтон на 8 декември 1987 г. в 13:45 ч. съгласно един от хороскопите на Джоан Куигли. Публично визитата бележи трансформация в отношенията между суперсилите. Горбачов очарова Вашингтон и е приет като световна знаменитост. Зад кулисите обаче Рейгън подлудява съветския си гост с постоянното повтаряне на „Доверяй, но проверяй“. Президентът се представя изключително зле на среща с Горбачов и кабинета, на която говори почти несвързано и разказва антисъветски вицове.

На среща на следващия ден Рейгън се представя по-добре, но не схваща, че Горбачов на практика предлага да отстъпи по въпроса с разработването на противоракетна отбрана като част от по-широко споразумение. Рейгън и Шулц още искат сделка за ракетите с далечен обсег. Но на президента не му остава много време, нито разполага с достатъчна подкрепа в администрацията си, за да договори по-мащабно споразумение. През пролетта още едно публично опозоряване подкопава авторитета му, когато Доналд Риган си отмъщава с набързо написани спомени. В тях той разкрива как Нанси залага на астрология в световните дела. В отговор уменията на президента да отрича отново влизат в употреба и той до голяма степен повтаря реакцията си при скандала „Иран-контри“. Първо отхвърля думите на Риган като куп лъжи, след което е принуден да подкрепи твърденията си с доказателства.