Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Подкрепата на президента за неговите хора окуражава тези поведения. Когато се появяват негативни статии, Рейгън ги отхвърля като политически мотивирани или като изрази на манталитет на линчуваща тълпа от страна на медиите. Той никога не приема възможността, че лоялните му хора могат да направят непристойни неща или че той самият може да е допринесъл за създаването на корупционна среда. Но в комбинация с „Иран-контри“ дългата редица от загазили с правосъдието помощници създава усещането, че стоките се изнасят през вратата, докато пазачът дреме.

Често пъти съвсем буквално. През лятото Рейгън предстои да се върне във Ватикана, за да се срещне още веднъж с папата. Пет години след позорния инцидент от 1982 г. неговият екип е решен да не го оставя да заспи отново. С Нанси пристигат в Италия няколко дни по-рано. От Португалия е донесено легло, което те намират за особено комфортно. Рейгънови прекарват няколко дни в аклиматизиране с часовата зона, почиват и гледат филми. Но президентът не може да устои на мелодичния тон в гласа на папата. Виждайки какво става, фотографът на Белия дом нарочно изпуска фотоапарата си. Той се сгромолясва на мраморния под във Ватикана и разбужда президента.

Когато лимузините потеглят в Рейкявик през октомври 1986 г., и двете страни изпитват огромно разочарование. Като погледнем назад, фактът, че почти се стига до споразумение, би могъл да се разглежда като повратен момент в Студената война, но по това време усещането е за безизходица. Горбачов се връща в Политбюро и заклеймява Рейгън като класов враг и примитивен пещерен човек. Във Вашингтон Шулц обвинява Горбачов, че е позволил споразумението да се провали. Други обвиняват Шулц, че е допуснал Рейгън да предизвика раздразнение заради незначителна отсрочка в тестването на Инициативата за стратегическа отбрана.

Дали Рейгън не напуска преговорите с Горбачов, защото усеща, че е на ръба на пирова победа, че след толкова много фантазии трябва да се върне към реалността. Както почти окончателното сключване на сделката, така и последвалият ѝ провал съдържат елементи на абсурда. Рейгън подхранва две фантазии и ги поставя в челен сблъсък. Първата фантазия е унищожаването на ядрените оръжия. Втората е замяната на тези оръжия с непробиваем щит. Нито една от двете не е дори малко правдоподобна. Четири други страни имат свои собствени ядрени сили. Наивно е да се смята, че Съветският съюз ще се разоръжи, ако Китай не го направи, или Франция, Великобритания и Израел не се откажат от средствата си за ядрено възпиране. Възможно ли е такъв мащабен договор въобще да бъде проверен дали се изпълнява? Може ли да бъде приет от Сената на САЩ?

Втората фантазия е ИСО. През следващите 10 години САЩ никога не излизат извън тясната дефиниция на Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, на която Горбачов държи стриктно в Рейкявик. Въпреки щедрото финансиране проучванията постигат много малко. Министерството на отбраната никога не се сдобива с рентгенови лазери, „брилянтни камъчета“ или друга базирана в Космоса технология, която да бъде изпробвана извън лаборатория. През 1993 г. Пентагонът се отказва от опитите да се сдобие с базирана в Космоса противоракетна отбрана и отдава предпочитание на по-практичните наземни системи за прехващане, за да се справи с опасността от „луд човек“, която Рейгън често изтъква.

Може да изглежда абсурдно, че неговата технология, която така и остава неразработена, толкова тревожи Горбачов. Физиците, които го придружават в Рейкявик, му казват, че непробиваем ядрен щит технологически е нереалистично да бъде създаден. Но волята на Рейгън е могъща сила в световните дела. Техническите препятствия пред неговата „мечта“ нито го притесняват, нито го вълнуват. Рейгън кара Горбачов да вярва в неговите свръхмодерни оръжия, тъй като самият той вярва ревностно в тях. Страхът от въображаемо отбранително оръжие и твърдият отказ на Рейгън да се откаже от идеята си или да я обуздае карат Горбачов да признае, че е станало невъзможно да се води продължително военно съревнование със САЩ. Същия резултат постига и завоят в Студената война от взаимно гарантирано унищожение до взаимно фантазиране.

Кореспонденцията между Рейгън и Горбачов прекъсва за няколко месеца, през които съветският лидер се ядосва заради станалото в Рейкявик, а Белият дом е погълнат от казуса „Иран-контри“. Но през пролетта на 1987 г. двамата лидери искат сделка повече от всякога. Перестройката в Съветския съюз увеличава очакванията, но не донася голямо икономическо подобрение. Това кара Горбачов да ускори модернизацията и да търси компромис. Той освобождава няколко политически затворници и обявява изтегляне от Афганистан. Предлага и няколко едностранни отстъпки в областта на контрола на въоръженията: мораториум върху ядрените опити и нова доктрина, която се отказва от военни действия или експанзионистични амбиции. Това, което Джак Матлок нарича „прозрачност на намеренията“ на Рейгън, кара Горбачов да смята за искрено желанието на американския президент за мир. Той опитва по-усилено да приеме ангажимента на Рейгън за противоракетна отбрана и престава да настоява изследванията да бъдат ограничени само в лабораториите като условие за договор за ядрените ракети със среден обсег.