Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Оптимизмът на Рейгън за Съветския съюз може да звучи наивно и заради това той запазва за себе си някои от възгледите си, след като обявява отново кандидатурата си през ноември 1979 г. Неоконсерваторите, с които започва да се среща покрай съветника си по външната политика Ричард В. Алън, също засенчват личните му мнения. Рейгън цитира влиятелната статия на Джейн Къркпатрик „Диктатури и двойни стандарти“, която разграничава авторитарните режими от тоталитарните въз основа на концепцията, че първите, които зачитат правото на собственост, могат да еволюират в демокрации, докато вторите не могат. Но самият Рейгън вярва в нещо различно: че докато комунистическите режими действително са най-лошите, те са обречени, тъй като нарушават човешката природа.

Макар и да е съгласен, че Съединените щати не водят Студената война достатъчно енергично, той таи съмнения относно фундаменталните доктрини на страната си. Рейгън не приема сдържането, защото иска да премахне съветската доминация. Изпитва съмнения към възпирането, защото не вярва, че то ще гарантира безопасността на Америка, и защото смята, че Съветският съюз не вярва в него. Той намира и концепцията за взаимно гарантирано унищожение за морално отблъскваща и абсурдна. Сравнява я с „двама западняци в кръчма, всеки от които е опрял дулото на пистолета си в главата на другия – постоянно“. През юли 1979 г. той посещава Северноамериканското военновъздушно космическо командване (НОРАД), подземния ядрен команден център в Колорадо. Там научава с ужас, че няма начин за защита от съветските ракети освен чрез нанасяне на масиран ответен удар. Тръгва си разтревожен, че като президент има само два варианта да реагира при атака: „да натисна бутона или да не направя нищо“.

Каква би могла да бъде алтернативата? В паметна бележка след посещението помощникът му Мартин Андерсън предлага разработване на „защитна ракетна система“. Идеята допада на Рейгън, но военните му съветници искат той да запази твърда позиция срещу Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, който Никсън подписва с Брежнев през 1972 г. Логиката на договора е, че възможността за защита на ракетните силози срещу междуконтинентални балистични ракети, която до голяма степен е била концептуална в този момент, може да доведе до нова надпревара за изграждане на ракети с множество бойни глави, способни да победят системите за противоракетна отбрана. Рейгън е против Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, както и против нератифицирания договор САЛТ 2 (за ограничаване на стратегическото въоръжение). Според него те са отражения на логика за стабилност, в която той се съмнява, а освен това като цяло е скептичен към контрола върху въоръжаването. Често препоръчва книга, написана от приятеля му Лорънс Бейлинсън, озаглавена „Договорът капан“, в която се твърди, че държавите спазват споразуменията с други държави само докато са в тяхна изгода и че мирните договори никога не водят до мир.

През първите няколко месеца кампанията на Рейгън през 1980 г. е ръководена отново от Джон Сиърс, който настоява да има пълен контрол като отплата за участието си. През 1976 г. Рейгън е кандидат на десницата, но този път Сиърс иска от него да бъде обединяващ кандидат. Това значи да изтъква неуспехите на Джими Картър, вместо да се разграничава от по-умерените си съперници в първичните избори като Джордж Х. У. Буш, Хауърд Бейкър и Боб Доул. Сиърс прогонва повечето лоялисти от Сакраменто, които смята за заплаха, включително двама близки до Рейгън – Ед Мийз и Майк Дийвър. Но на предизборните партийни събрания в Айова Сиърс допуска тактическа грешка, като държи Рейгън настрана от избирателите и от дебата. След като Буш печели изненадващо в Айова, Сиърс сменя курса, качва своя кандидат на автобус, с който да обикаля Ню Хампшър, и иска дебати.

Двамата фаворити – Рейгън и Буш, се споразумяват да участват в дебат без останалите по-маргинални кандидати в съботата преди първичните избори. Когато Доул се оплаква пред Федералната избирателна комисия, че това ще е незаконен принос към двете кампании от страна на в. „Нашуа Телеграф“, който спонсорира дебата, щабът на Рейгън се съгласява да поеме разходите за проявата. Сиърс след това скроява номер на Буш, канейки четиримата изключени кандидати да дойдат на събитието. Когато всички те излизат на сцената, редакторът на вестника Джон Брийн се вбесява. Настоявайки да се спази първоначалната уговорка, той нарежда микрофонът на Рейгън да бъде спрян. „Аз платих за този микрофон, г-н Грийн“, казва сопнато Рейгън, който обърква името на модератора. Междувременно Буш се преструва, че игнорира суматохата, гледа право напред и прилича на „малко момче, което е било закарано на грешното тържество за рожден ден“, както го описва издателят на в. „Юниън Лийдър“ Уилям Лоуб. Нищо от казаното на дебата няма значение. Три дни по-късно Рейгън побеждава Буш с голяма разлика.