Джейкъб Уайсбърг - Роналд Рейгън. В името на свободата

Написаните на ръка чернови на тези коментари за радиото от 70-те разбиват стереотипа, че Рейгън е „дружелюбен глупак“. Те показват, че е разсъдлив и задълбочен, макар и с ограничена референтна рамка, опираща се основно върху консервативната преса. Също така те предоставят най-ясния отговор за това как Рейгън се превръща от крайнодесен кандидат в обединител на Републиканската партия около идеология, чиито отличителни белези продължават да съществуват и до ден днешен. Централна част от неговите коментари е възгледът му за „добронамерения, щедър дух, който е американска характерна черта още откакто има Америка“ и неговият конфликт с нарастващия държавен контрол, чието олицетворение е „пътят, по който нашите английски братовчеди вече са поели“. Размишлявайки върху президентската си кампания в първия си коментар след изборите, той излага виждането си, „че ако правителството един ден спусне кепенците; ако всички бюрократи се изнижат на пръсти от мраморните зали, ще отнеме доста време да залипсват на народа на тази страна или дори да се усети липсата им“.

Много от коментарите му засягат американската военна уязвимост и макар и добре аргументирани, те често съдържат нелепости, които той е попил от източници, представящи десни възгледи. „Явно руснаците имат лазер, способен да взривява ракетите ни във въздуха, ако някога опитаме да ги използваме“, казва Рейгън в текст от май 1977 г., вдъхновен, както изглежда, от филмите с негово участие „Брас Банкрофт“. Приписва на „Николай“ Ленин твърдението, че „няма значение дали ¾ от човечеството ще загине; важното е останалата ¼ да са комунисти“. (Когато посетих Президентската библиотека „Роналд Рейгън“ през 2015 г., този псевдоцитат бе изписан на една от стените, но този път погрешно приписан на правилната личност Владимир Илич Ленин.) Въпреки че понякога Рейгън говори небивалици за Съветския съюз, в едно нещо се оказва далновиден. Той смята, че е възможно, както пише през октомври 1975 г., руснаците „да съзрат заблудата по пътя, който следват, и да се откажат от целта си“ или „тяхната система да рухне“.

Фактът, че няколко пъти повтаря думата „рухване“ в този коментар, е сигнал, че Рейгън се откъсва от традиционното дясно мислене. Рейгън смята комунизма за „неспособна и абсурдна система“, която в крайна сметка няма да удържи, ако Съединените щати му се опълчат с все сили в морално и военно отношение. Става му хоби да разказва вицове, изразяващи недоволството на съветските граждани от своята система. Комисарят отишъл в колхоза да провери как върви събирането на реколтата. Колхозникът казал: „О, другарю комисар! Ако съберем на едно място всички картофи, ще стигнат оттук чак до Господ“. – „Другарю колхозник, това е Съветският съюз. Тук няма Господ.“ – „Ами то няма и картофи“, отвърнал селянинът . Някои журналисти, отразяващи кандидатпрезидентската кампания на Рейгън през 1980 г., предполагат, че той очаква ядрена война с СССР. Всъщност той предвижда победа за Америка без война, тъй като си спомня как надвива комунистите в Холивуд, без да си изцапа ръцете. Смята, че съветският тоталитаризъм може да бъде притиснат да капитулира по същия начин.

Най-ранното свидетелство за това виждане на Рейгън за съветското поражение е изявление, озаглавено „Дали либералите наистина са либерални?“, напечатано на личната му канцеларска хартия и носещо написана на ръка бележка с неговия почерк „Написано около 1962 година“. След като изразява недоверие, че СССР ще започне да се държи по-въздържано, ако Америка опита да изглади разногласията си с него, той обяснява алтернативния си подход. „Другият начин се опира на разбирането (подкрепено до момента от всички доказателства), че в пълномащабна надпревара нашата система ще е по-устойчива и в крайна сметка врагът ще се откаже от надпреварата, защото ще разбере, че е изгубена кауза. След това благородна нация, вярваща в мира, ще протегне приятелска ръка и ще каже, че на света има място и за двама ни.“ Рейгън използва същите думи в един от коментарите си. Какво може да накара Съветския съюз да се предаде? През 1977 г. той избира да разкаже историята на недоволен руски работник в корабостроителница, който искал да отведе семейството си на Запад за по-добър живот. „Може би трябва да разхвърляме няколко милиона обикновени каталози за пазаруване в Минск, Пинск и Москва, за да им събудим апетита“, предлага бившият говорител на фирма за електроуреди.