Стивън Кинг - Злокобен танц

Уилям Ф. Нолън казва за този филм, че най-силно впечатление му е направило редуването на „светлина-сянка-светлина-сянка“, докато камерата следва госпожица Рандолф. Ефектът наистина е доста злокобен. — Б.авт.

Трябват ли ви още примери за това как се променя художествената реалност, независимо дали ни харесва или не? Помните ли сериала „Бонанза“, който вървеше по NBC сякаш в продължение на хиляда години? Вече го излъчват из цялата страна. Вгледайте се в декора, представляващ жилището на семейство Пондероса — предния двор, всекидневната — замислете се, как изобщо сте могли да повярвате, че всичко това е „истинско“. Изглеждало ни е истинско, защото бяхме свикнали телевизионните сериали да се снимат на студийна площадка докъм средата на шестдесетте. Днес дори телевизионните продуценти не снимат екстериор в студиото. За добро или зло, състоянието на техниката е напреднало. — Б.авт.

На английски думите „grim“ — „мрачен“ и „green“ — „зелен“ звучат подобно. — Б.пр.

Норман Бейтс — главен герой в екранизирания роман на Робърт Блох „Психо“. — Б.пр.

В еврейската митология дибук е злонамерен дух, обсебващ живите, вероятно душа на мъртвец, изгубена между света на живите и на мъртвите. — Б.пр.

Или Хитлер например. Днес ние свързваме неговата пропаганда с филмовите ленти, но забравяме, че през тридесетте той е използвал радиото с брутална ефективност. Убеден съм, че ако беше имал шанса да се появи в някое телевизионно предаване, песента му щеше да бъде набързо изпята. — Б.авт.

Статичните сцени са друг похват, на който ранните филми и телевизионни програми разчитат, докато развият по-динамични методи за пресъздаване на сюжета. Вземете коя да е програма, излъчвана през петдесетте или някой ранен озвучен филм като „Това се случи една нощ“, „Джаз певецът“ или „Франкенщайн“ и обърнете внимание колко често сцените са заснети с неподвижна камера, сякаш от гледната точка на театрален зрител на първия ред. В своята книга, „Децата на Калигари“, С. С. Проуър казва следното за един от пионерите на немите филми, Жорж Мелие: „Двойната експозиция, рязкото прескачане от кадър в кадър и другите трикове, които Мелие прилагал на лентите, заснети от статично положение, повече забавлявали зрителите, вместо да ги впечатлят и накрая им омръзнали до там, че Мелие фалирал.“ — Б.авт.

„Снъф“ филм — филм, в който е заснето реалното убийство на човек. — Б.пр.

Един успешен опит в преминаването на този тънък лед обаче не гарантира, че творецът е в състояние да повтори успеха. Въпреки че вроденият талант на Хупър спасява втория му филм, „Изядени живи“, от изпадане в категорията на „Кръвожадни обезобразители“, той все пак е разочарование. Единственият режисьор, за когото се сещам, който успешно — дори гениално — успява отново и отново, без пропуск, да се движи в сивата зона между порно-ексхибиционизъм и изкуство, е канадецът Дейвид Кроненбърг. — Б.авт.

„Дъщерята на Ван Хелсинг?“ чувам ви да възкликвате възмутени. Прави сте. Читателите, запознати с романа на Стокър, ще открият, че филмът на Бадам (и пиесата, по която е адаптиран) е внесъл множество промени в сюжета и взаимоотношенията, но без очевидна цел. Промените не помагат на Бадам да каже нещо ново за Графа или за вампирския мит като цяло и затова за мен те не са оправдани. Както се е случвало твърде често, можем само да свием рамене и да възкликнем — това е то, шоубизнесът! — Б.авт.

Брайди Мърфи — през 1952 г. американката Вирджиния Тиг се подлага на аматьорски хипнотичен сеанс, при което хипнотизаторът я връща към предполагаем минал живот. Тя си спомня, че тогава името й е било Брайди Мърфи и разказва за това как е наблюдавала собственото си погребение след смъртта си. Случаят става широко известен и името става нарицателно за свръхестествени познания. — Б.пр.

Реймънд Муди — психолог и доктор по медицина, автор на книги за живота след смъртта и преживяванията на прага на смъртта. — Б.пр.

Някои биха казали, че ксенофобията също е политическо явление и може би донякъде ще са прави, но аз я разглеждам като универсално чувство и поне за момента я изключвам от подсъзнателната пропаганда, която обсъждаме тук. — Б.авт.

Омиротворяване — направление в дипломацията, което цели чрез политически отстъпки пред възможна вражеска сила да избегне военен конфликт. — Б.пр.