Лоренс Даррелл - Жюстин

След това избухна в ужасния си момчешки смях, като отметна назад глава, а лунните лъчи се отразиха в съвършените му бели зъби, наредени под добре подрязаните мустачки.

В такава една вечер стъпките ни отведоха пред вратата на Балтазар и като видяхме, че свети, почукахме. Същата нощ той (така силно разчувстван, че чак изглеждаше страшен) ни пусна една плоча с аматьорско изпълнение на стихове от стария поет:

Тези мимолетни спомени не обясняват нищо, не осветляват нищо: но те се връщат отново и отново, когато мисля за приятелите си, като че самите ни навици бяха пропити с онова, което чувствахме тогава, с ролите, които изпълнявахме тогава. Автомобилните гуми, буксуващи върху пясъчните талази на пустинята под синьото мразовито небе на зимата; или през лятото — страховитата бомбардировка от лунни лъчи, които превръщат морето във фосфор — телата блестят като станиол под светлината на електрически крушки; или пък вървим към последната пясъчна ивица до Мунтаза, провираме се през гъстия мрак на зеленината в Царския парк, покрай дремещите стражи, там, където силата на морето изведнъж отслабва и вълните лениво накуцват към брега като спънати с букаи. Или крачим под ръка в художествената галерия, помръкнала от необикновената жълта зимна мъгла навън. Ръката й е замръзнала и тя я пъхва в моя джоб. Днес, понеже е останала съвсем без чувства, ми заявява, че е влюбена в мен — нещо, което досега винаги е отказвала да признае. Дъждът изведнъж затрополя по стъклата на високите прозорци с неочаквана ярост. Тъмните й очи са студени, пресметливо закачливи. Черната сърцевина на предметите потреперва и силуетите се разкривяват.

— Напоследък ме е страх от Несим. Променил се е. — Стоим пред китайските картини от Лувъра. — Смисълът на пространството — подхвърля тя с отвращение. Вече няма форма, няма цветове, нито гледна точка — само зейнала дупка, през която безкраят бавно се влива в стаята: синият залив, където някога е бродил тигър, сега се излива в замислената атмосфера на ателието. После се изкачваме по мрачните стъпала към последния етаж, за да видим Свева, да пуснем грамофона и да потанцуваме. Дребната манекенка се преструва на разстроена, защото Помбал я е изоставил след „бурната им любов“, която продължи почти месец.

И моят приятел беше малко изненадан от силата на собствената си привързаност, която го бе накарала толкова дълго време да мисли само за една жена. Беше си порязал лицето, докато се бръснел, и сега изглеждаше ужасно нелепо с мустак от лейкопласт върху горната устна.

— Този град помрачава ума — обади се ядосан той. — За малко да се оженя за нея. Направо се вбесявам при тази мисъл. Добре че прогледнах навреме. И това стана, като я видях да стои гола пред огледалото. Изведнъж се отвратих — въпреки че оценявам ренесансовото достолепие на отпуснатите й гърди, восъчната кожа, хлътналия корем и малките й селски лапи. Най-неочаквано се изправих в леглото и си казах: „Боже мой! Трябва да се отърва от нея!“

И сега Свева тихо подсмърча в носната си кърпичка, като си припомня прибързаните обещания на Помбал, които той никога няма да изпълни. „Това е необикновена и много опасна връзка за един свободен мъж — чувам обяснението на Помбал. — Хладната й убийствена снизходителност унищожи цялата ми енергия, парализира нервната ми система. Благодаря на Бога, че отново се върнах към работата си и вече мога да се съсредоточа в нея.“

Той се безпокои за работата си. До консулството вече са стигнали слухове за навиците му и за възгледите, които изповядва. Проснат в леглото, планира кампания, след която да излезе чист като младенец и евентуално повишен в пост с повече възможности.

— Реших, че просто трябва да си понеса кръста. Ще дам няколко приема с внимателно подбрани и най-вече степенувани по важност гости. Ще разчитам и на теб: отначало ще са ми необходими шепа нищожества, за да оставя у шефа си впечатление, че може да се държи с мен покровителствено. Той, разбира се, е типично парвеню и се е издигнал благодарение парите на жена си и целенасоченото подмазване пред влиятелни хора. Най-лошото обаче е, че страда от ясно изразен комплекс за малоценност по отношение на моя произход и среда. Все още не е решил дали да ми види сметката или не; ала вече прави сондажи в Ке д’Орсе 56 56 Кей в Париж на левия бряг на Сена, където се намира Министерството на външните работи, както и други правителствени сгради. Използва се като нарицателно не само за Външното министерство, но и за цялото френско правителство. — Б.пр. , за да провери как се котирам. Но разбира се, след като чичо ми почина, а кръстникът ми епископът бе въвлечен в огромен скандал във връзка с един публичен дом в Реймс, и моето положение там се поразклати. Трябва да накарам този звяр да заеме отбранителна позиция и да ми даде шанс да се проявя. Пфу! Значи така: отначало един мижав прием само с една-единствена знаменитост. О, защо се хванах с дипломатическата кариера! Защо си нямам едно мъничко наследство — само за мен и да ми стигне за цял живот?