Лоренс Даррелл - Клия

Спомних си и едно празнуване на имения му ден и се помъчих да го изимитирам пред Клия само за да чуя още веднъж заразителния й смях, който беше нещо ново за мен.

— О, ти ли си, Дарли! Как ме изплаши с това думкане по вратата. Хайде, влизай! Аз така си танцувам, ще ми се да си припомня старите времена. Днес е моят ден. Да, точно така. Нали знаеш как ме умилява миналото. Да можеше да си представиш само какъв бях на младини — огън момче! Истината ти казвам. А по танците колко ме биваше само! Искаш ли да видиш? Не се смей, седни на стола ей там и гледай. Значи така, всички излизаме напред, каним партньорките си, поклони, реверанси, шими-шими 21 21 Вид танц. — Б.пр. . Сигурно ти изглежда проста работа, ама не е. Тази плавност, която виждаш, е измамна. Всичките ги мога, мойто момче, кадрили, шотландски и черкезки танци, цигански колела, всичко! А английски танц? Сигурно никога не си виждал. Винаги съм обичал да танцувам и години наред знаех всички модерни танци. Дори и хучи-кучи — знаеш ли го? Трябва да усвоиш едни такива фини движения, на които им викат ориенталски. Ей така, полюляваш се, като че се плискат вълнички. И сваляш дреха след дреха, докато накрая всичко ти се види. Напрежението и очакването обаче са страхотни. И не бива да спираш, трябва непрекъснато да си въртиш опашката, ето така, виждаш ли? — И тук той зае крайно нелепа изкусителна поза на ориенталска съблазън и бавно завъртя тялото си в кръг, като подмяташе задника си и си тананикаше нещо в такт, който следваше типичното арабско извисяване и снишаване на четвърт тоновете. Затанцува в кръг из стаята, докато му се зави свят, след което тупна победоносно върху леглото, разсмя се и поклати одобрително глава, сякаш не можеше да се нарадва на себе си. Пресегна се към едно шише, отпи глътка арак, производството на който също беше една от големите му тайни. Сигурно бе открил рецептата в книгата на Посълтуейт „Ваде мекум 22 22 Ваде мекум (лат.) — джобна енциклопедия или всякаква друга книга в малък формат, която съдържа ценни, всекидневни съвети. — Б.пр. за пътешественици из чужди земи“, която обикновено пазеше под ключ в куфара си и в която се кълнеше. Тя съдържаше, по неговите думи, всичко, което трябва да знае човек, озовал се в положението на Робинзон Крузо — дори как да запалиш огън чрез триене на пръчки; с една дума — съкровище от безценна информация. („За да си направите бомбайски арак, разтворете две скрупули 23 23 Скрупула — единица аптекарска мярка, равна на 1,244 гр. — Б.пр. цвят от бензое в една кварта 24 24 Кварта — мярка за измерване на течности и храни, често използвана в Англия и равна на 1,14 литра. — Б.пр. качествен ром и те ще придадат на алкохола аромата на арак.“) Ето такива неща пишеше вътре. „Да — често повтаряше Скоби със сериозен тон, — нищо не може да бъде по-добро от стария Посълтуейт. У него има за всекиго по нещо и за всяка ситуация — също. Бих казал, че е направо гениален“.

Само веднъж Посълтуейт го бе разочаровал и това се случило, когато един ден Тоби му подметнал, че в испанската муха има много пари, стига Скоби да успее да осигури големи количества за износ. „Но това копеле не ми обясни нито какво е «испанска муха», нито как се набавя и тогава за пръв път Посълтуейт ми изневери. Знаеш ли какво казва той за нея в статията си за кантаридина? Толкова странно ми се стори това негово описание, че го запомних наизуст, за да мога да го повторя пред Тоби, щом отново ми се появи. Старият Посълтуейт пише така: «Когато се използва вътрешно, кантаридинът има диуретично и стимулиращо действие; когато се използва външно, предизвиква образуването на мехури и зачервяване по кожата.» Е, кажи ми, какво, по дяволите, означава това? И каква връзка би могло да има с идеята на Тоби за много пари? За измъчване на хора ли щеше да ги използва? Исках да попитам Абдул, но не знаех думата на арабски“.

Въодушевен от въпросната интерлюдия, той пак отиде до огледалото, за да се порадва на сбръчканата си физиономия. В лицето наистина приличаше на престаряла костенурка. Внезапна мисъл обаче помрачи радостта му. Посочи към друга една част от сбръчканата си анатомия и рече: „И като си помисли човек, че на това Посълтуейт му вика «просто податлива на ерекция тъкан». Защо просто? Да им се чудиш на тия медици. Понякога направо не знаят какво говорят. Наистина, някаква си издънка от податлива на ерекция тъкан! А като си помисли човек какви само неприятности знае да причинява. О, боже! Да беше видял това, което аз съм виждал на тоя свят, нямаше да ти е останал и половината от моя дух.“