Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Между другото Блок не беше безнадеждно лош, можеше да бъде и много приятен и откакто породата на Комбре, порода, от която се получаваха непокътнати в нравствено отношение същества като баба и мама, като че ли изчезна, понеже вече почти нямам възможност за избор освен между груби, нечувствителни, но честни хора, които само с тембъра си ясно показват, че никак не се интересуват от живота ви, и другия вид хора, които, докато са при вас, ви разбират, обичат, умиляват се до сълзи, а няколко часа по-късно ви го връщат с лихвата, като жестоко ви ухапят със злъчна подигравка зад гърба ви, ала пак се връщат при вас все така отзивчиви, обаятелни и мигом сходни духом, струва ми се, че предпочитам, ако не нравствената стойност, то поне компанията на вторите.

— Не можеш да си представиш как страдам, като си мисля за теб — поде Блок. — Всъщност това е една доста еврейска черта — добави той иронично, като присви очи, сякаш искаше да определи под микроскоп минималното количество „еврейска кръв“ и както би могъл да каже, но не би казал, стар френски благородник, сред чиито прадеди, всички християни, спада и Самюел Бернар или още по-далеч в низходяща линия дева Богородица, от която произлиза рода Леви, според собственото им твърдение, той добавяше: — Много обичам да разграничавам в емоциите и реакциите си незначителните отсенки, които се дължат на еврейския ми произход.

Блок направи това изявление, защото му се стори едновременно остроумно и смело да каже истината за расата си, като по същия повод успяваше по странен начин да смекчи тази истина, също както скъперниците, които са решили да изплатят задълженията си, но имат смелост само да ликвидират половината. Подобен вид измама, при която намираме дързост да признаем истината, но като я примесим с голяма доза лъжа, която я изопачава, е по-разпространена, отколкото си мислим, и дори хора, на които обикновено е чужда, при някои критични положения в живота, когато например е застрашена любовта им, прибягват до нея.

Поверителните нападки на Блок пред Сен-Лу и пред мен срещу Сен-Лу завършиха с покана за вечеря. Не съм съвсем сигурен дали не се бе опитал отначало да склони само Сен-Лу. Напълно правдоподобен и затова възможен, този опит все пак не се бе увенчал с успех, тъй като Блок каза и на двама ни един ден:

— Скъпи метр и вие, коннико, любимецо на Арес, дьо Сен-Лу-ан-Бре, конеукротителю, щом ви срещнах заедно на брега на пенестозвучната Амфитрита под шатрите на Мение 45с бързоплаващите кораби, ще благоволите ли и двамата да дойдете на вечеря тази седмица у достолепния ми баща с най-кристално чистата душа?

Блок ни покани, защото държеше да се сближи със Сен-Лу с надеждата той да го въведе в аристократическите среди. Ако бях пожелал същото за себе си, Блок би го сметнал за най-гнусен снобизъм, напълно съответствуващ на мнението му за една черта от характера ми, при това поне засега основна, както смяташе той. Същото желание от негова страна му се струваше обаче доказателство за благородно домогване на ума му, стремеж да надникне в нова обществена среда, от която би могъл да извлече изгода като писател. Когато синът съобщил на господин Блок-баща, че ще доведе на вечеря един свой приятел, чието име и титла разчленил със саркастично задоволство — маркиз дьо Сен-Лу-ан-Бре, баща му останал направо потресен.

— Маркиз дьо Сен-Лу-ан-Бре! Ах, този хубостник! — възкликнал той, като това определение изразяваше за него най-силната степен на социално страхопочитание и хвърлил на сина си, способен да завърже подобно познанство, поглед, който познаваше: „Удивителен е наистина, нима действително това дете-чудо е мой син?“

И моят съученик така се бе зарадвал, както ако баща му увеличеше с петдесет франка месечната му издръжка. Защото Блок не се чувствуваше добре в семейството си и допускаше, че баща му го смята за непрокопсаник заради преклонението му пред Льоконт дьо Лил, Ередиа и други бохеми. Но запознанството със Сен-Лу-ан-Бре, чийто баща бе на времето председател на компанията, построила Суецкия канал („Ах, този хубостник!“), бе „безспорна“ придобивка. Затова и двамата съжалиха, че бяха оставили в Париж стереоскопа, за да не би да го повредят. Само господин Блок-баща умееше или най-малкото имаше право да борави с него. Впрочем той го демонстрираше рядко, след като преценеше дали подобава, в дни на галавечери и допълнително наета мъжка прислуга. По този начин сеансите със стереоскоп бяха израз на особено внимание към гостите, благоволение спрямо привилегировани, а за устройващия ги домакин — престиж, горе-долу равен на истинско дарование и едва ли по-голям, ако лично господин Блок-баща бе направил снимките и бе изобретил апарата.