Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Освен това около началото на 30-те години значителна част от ръководното звено на партията, по израза на Сталин и с негова помощ, „пада от талигата“. Новият партиен лидер не е можел да стане (за това ние някак малко говорим) единодържец, цезар, диктатор в държавата и в партията без дълбоките изменения в състава, структурата и функциите на партийните органи и организации. И той успява да ги осъществи. Когато последните представители на „Лениновата гвардия“ започват най-сетне да се безпокоят и да се поокопитват, всичко било свършено. Практически на всички постове са се настанили лични протежета на генералния секретар. Ето защо на въпроса „Бил ли е Сталин болшевишки партиен лидер?“ ще отговаря еднозначно: той е бил вожд на сталинизираната партия, изхвърлила от Лениновия арсенал много от оръжията на Ленин. Останали са централизмът, но без демокрацията, дисциплината, но без творчеството, появили са се нетърпимост към другомислието и недопустимост по отношение на свободното изразяване на мненията.

Още в средата на 20-те години централният партиен апарат контролира напълно назначаването на партийците на най-различни длъжности. Тази сфера на дейност Сталин държи под специален контрол. Така например през 40-те години Маленков, който завежда кадрите и предрешава издигането, назначаването и преместването на партийните функционери, докладва редовно на „вожда“ за измененията в средния и в най-горния пласт на „Сталиновата гвардия“. Запознаването с фонда на Маленков, с неговата кореспонденция и с докладите му до Сталин показва, че по този канал непрекъснато са текли материали за „циментирането“ на огромната бюрократична система, синтезирала в едно цяло партията, държавните органи, съветите, органите на сигурността и други организации. Във фонда на Маленков фигурират безкрайни списъци на „избраници“: Н. В. Щанко, И. Л. Мазурин, П. И. Панфилов, А. И. Иванов, В. А. Парфьонов, И. И. Олюнин, Л. С. Буянов, Н. М. Иванов и много други. 1227 1227 ЦГАОР, ф.9401, оп.2, д.256, т. I, II, III. Отсега нататък тия хора ще живеят под щастлива звезда и ще дължат издигането си на „вожда“.

Сталин успява да стане „вожд“ на партията, защото е успял да създаде общество с едно измерение. Нашите недоброжелатели отдавна забелязват това. Така например един емигрант на име Р. Н. Куденхове-Калерги в брошурата си „Болшевизмът и Европа“ отбелязва през 1932 г., че Сталин е създал свой ред: „Там господства една воля, един светоглед, една партия, една система. Целият Съветски съюз е една-единствена плантация, цялото население — една-единствена работническа армия.“ 1228 1228 Куденхове-Калерги, Р. Н. Большевизм и Европа (Сталин и К о ). Берлин-Рига, Издательство Б. Ламей, 1932, с.32. Написано е със злоба, така говорят обикновено победените; но забелязаната едноизмерност на обществото, която в ония години изглежда като олицетворение на сила, по-късно започва да ерозира. Произнасяйки присъдата си, историята потвърждава днес това. Многообразието и плурализмът повече помагат на социалното, интелектуалното и нравственото творчество, отколкото умърлушеното и студено еднообразие, което тъй много обичаше Сталин.

Той никога не е бил пророк, макар да е вярвал в утопии. Гледал е само право пред себе си като през амбразура на бункер. Една от тайните на триумфа му (както и на трагедията на народа) се състои в това, че успява да замени постепенно кохортата на революционерите с армия от чиновници. Погрешно е да се мисли, че само Сталин е създавал бюрокрация. Бюрокрацията и Сталин са били нужни един на друг. Тоталната бюрокрация не би могла да процъфтява без такъв лидер, какъвто беше Сталин. Той разбира едностранчиво и миналото, иначе би му станала ясна още една тайна на възвисяването му. Всяка революция ражда контрареволюция. Силна или слаба, Октомврийската революция също ражда контрареволюционната реакция. За усмиряването й е необходима втора революционна вълна. Тя се движи бавно и издига на гребена си много нови личности. Над всички тях е издигнат Сталин. Генералният секретар успява да се задържи на гребена, изтласквайки едновременно към бездната един след друг потенциалните си съперници. И когато накрая настъпва революционният отлив, на брега се оказва пак най-високо Сталин, обкръжен от бюрократи, загнездили се здраво в ключовите възли на създаващата се Система. Както отбелязва Троцки, „оловният задник на бюрокрацията натежа повече от главата на революцията“ 1229 1229 Троцкий, Л. Д. Что такое СССР и куда он идет? Париж, 1936, с.79. . От тоя момент нататък на строителството на социализма започва да се гледа не като на социална, а като на административна задача.