Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР

Н. Шверник Секретар на Президиума на Върховния съвет на СССР

А. Горкин

Приложени са проектът за статут на ордена, описанието му и проект на указ за учредяване на юбилеен медал „За ознаменуване 70-ата годишнина на Й. В. Сталин“. Опитните съчинители на указа са пресметнали, че стойността на медала ще бъде 7 рубли и 64 копейки, а за 1 милион медала ще са нужни 24 тона мед и 6 тона никел. Подготвен е също и указ за учредяване на международни сталински награди „За укрепване на мира между народите“. 1068 1068 ЦГАОР, ф.7523, оп.63, д.218а, л.9.

На „вожда“ представят за разглеждане тринадесет скици на ордена, подготвени от художниците Москальов, Кузнецов и Дубасов. На една от скиците, повтаряща орден „Ленин“, вместо традиционния профил на Владимир Илич има силует на човек с мустаци. Ето и орден във вид на златно знаме; друг — във вид на старинен орденски знак с портрет, образ на „вожда“, обвит с червено знаме; силуетът му в елипса от класове; на златен фон в маршалска униформа… Фантазията не е много богата — злато, знаме, човек с мундир. 1069 1069 Пак там, ф.7523, оп.65, 2186, л. 1–15.

Всичко е готово, за да се появи в страната може би най-престижният орден. Но в последния момент „вождът“ се заинатява, макар да е дал вече предварителното си съгласие. След като разглежда макетите и скиците и след като прочита проектите за укази (а в това време съратниците му напрегнато се взират в своя патрон, мислейки, може би, кой от тях пръв ще бъде удостоен с този орден), Сталин неочаквано казва:

— Утвърждавам само указа за международна награда. — Помълчава и добавя: — А такива ордени се учредяват само посмъртно…

Всички изразяват шумно несъгласието си. Но Сталин вдига ръка и успокоява обкръжението си:

— Всяко нещо с времето си…

Според мене диктаторът е стигнал до заключението, че ако прекрачи някаква граница, това може да има обратен ефект. На всяка крачка, навсякъде в страната е само той — фотографии в списанията и вестниците, десетки споменавания на името му, скулптури, барелефи, паметници, имена на булеварди и комбинати, на колхози и градове… Какво да се прибави в повече след смъртта му? Ясно, орден…

Между другото, никой от комисията по погребението му не си спомня за това Сталиново желание.

… В деня на юбилея, ставайки както обикновено в 11 часа сутринта, Сталин се чувстваше нормално. Вчерашният ден е преминал, без да се случи нещо особено. Но, виж, днес — днес ще бъде тежък ден. След честването в Политбюро му предстои цяла вечер да изслушва безкрайни панегирици и славословия в негова чест. Всички ще се надпреварват — кой ще намери нови епитети, кой ще хвърли повече светлина върху новите заслуги на „великия вожд“. Целия декември „Правда“ печата статии, рапорти, репортажи за подготовката на страната да отпразнува юбилея. С всеки изминал ден талазите от славословия растат. В Кремъл Сталин дълго прелиства вестниците, подробно преглежда купищата производствени рапорти за изпълнени обещания в чест на седемдесетата му годишнина. Доклади, доклади от всички републики, краища, области. Но като че ли не по-малко възторжени са донесенията от безбройните организации на ГУЛАГ. Там също изпълняват обещания, преизпълняват ги и ликуват в очакване на амнистия. Е, вярно, докладват не затворниците, тъй наречените „зеки“, а длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи от името на своите „питомци“.

Прелиствайки книжата в тихия си кабинет, Сталин няколко пъти вече си задава неволно въпроса: нима цялата тази коленопреклонна любов е към него? Какво е това? Игра на историческа случайност? Фантастичен подарък на сляпата Фортуна? Или той наистина е рядко чудо? Като пропъжда тези сега вече съвсем ненужни мисли, Сталин тържествуващо стига до извода за собствената си личност — главното е, че духом е по-силен от всички. Никой не е способен така целенасочено да върви към набелязаното като него…

Преглеждайки вестниците, посветени почти изцяло на него, той вече няколко пъти се натъква и на неюбилейни материали, съвпаднали с рождения му ден. В България е възбуден процес срещу „държавния престъпник Трайчо Костов и съучастниците му“, а почти едновременно в СССР — процес срещу група бивши военнослужещи от японската армия, обвинени в подготовка за използване на бактериологично оръжие. Печатът е само отглас от неговата световна слава — Сталин знае, че в хиляди, стотици хиляди колективи (и не само в нашата страна) са били свикани и се свикват събрания, посветени на юбилея му.