Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

По всичко личи, че Сталин е прочел писмото, тъй като има подчертавания със същия молив, с който го е адресирал до Жданов. „Вождът“ не може да не е почувствал, че несъгласието с неговата оценка не е възглед само на съпругата на писателя. Странното в случая е, че по отношение на Зошченко и семейството му Сталин се е ограничил само с морален терор, без да прибягва до нещо по-страшно.

След като нанася на Ленинград идеологически удар, две години по-късно Сталин го допълва с жесток политически и репресивен удар, в който мнозина с основание виждат „репетиция“ за евентуални нови масови репресии. В средата на февруари 1949 г. „вождът“ изпраща в Ленинград Маленков, инструктирайки го предварително. Формално поводът е нарушаване на нормите на вътрешнопартийния живот по време на партийната конференция на Ленинградската партийна организация. Въпреки че областните ръководители Попкин, Бадаев, Капустин и Лазутин са получили в областния комитет на партията по няколко гласа „против“, председателят на комисията по преброяването Тихонов, когато съобщава резултатите от гласуването, заявява, че са избрани единодушно. Веднага един от членовете на преброителната комисия написва до Централния комитет анонимно писмо. И макар че Сталин още през 1934 г. прибягва до груба фалшификация на резултатите от гласуването на XVII конгрес, реакцията му е остра:

„Насъбраха се прекалено много опасни сигнали за дейността на ленинградското ръководство и не може да не се реагира. Идете, другарю Маленков, и добре разучете всичко. У другаря Берия има и други някои данни…“

„Добре, другарю Сталин, ще тръгна още днес с нощния влак.“

Ето какви са били „сигналите“. Когато поддържал секретаря на Централния комитет Кузнецов, областният комитет на партията не бил взел под внимание мнението на централните органи на партията. Факти? Организирането в Ленинград през януари 1948 г. на общоруски панаир за търговия на едро без специално решение на централните органи. Като прилежен възпитаник на Сталин Маленков нанизва една след друга „грешките“ на ленинградските ръководители на връвта за обвинения, изказвайки се на обединеното заседание на бюрото на Ленинградския областен комитет и градския комитет на партията. Занемялата зала слуша умърлушено Маленков, който все повече и повече се развихря и сипе все по-нови и по-нови обвинения. Случая с панаира квалифицира като антипартийна групировка, като опълчване на Ленинградската партийна организация срещу Централния комитет. Но главното тепърва ще дойде. Спазвайки линията, набелязана в Москва, Маленков използва недотам сполучливите обяснения на Попков и формулира основното обвинение — опит за създаване на Руска комунистическа партия със съмнителни далечни цели. Всички разбират, че речта на Маленков предвещава лоши неща.

Комунистите в залата още не знаят, че предишният им секретар Кузнецов, станал наскоро секретар на Централния комитет, вече от една седмица е отстранен от работа. Естествено, след доклада на Маленков цялото ръководство на областта и града е освободено от заеманите постове. Но това е само началото. Зад всеки от заподозрените се провличат нишките на бързо изфабрикуваните „дела“. Идва ред на арестите. Веднага се намират и „шпиони“ като Капустин, и „ренегати“ от типа на Попков и „вдъхновители на антипартийния курс“ като Кузнецов.

През март 1949 г. още един ленинградчанин — Вознесенски — е изваден от състава на Политбюро. Истинският ръководител на икономиката в годините на Великата отечествена война, академикът, човекът с открит характер почва да става за Сталин прекалено опасен. Круглов, Абакумов и Гоглидзе, начело с Берия, скалъпват буквално от нищо шумно „дело“. Започват разпити, чиято цел е на всяка цена да се изтръгнат признания за антипартийна и антидържавна дейност. Един от главните изпълнители на грандиозната провокация против Ленинградската партийна организация, Маленков, потрива радостно ръце — превърнал е указанието на Сталин в свършен факт. „Хубавичко“ разучи и оправи нещата. Още повече че и той, също като неговия най-близък приятел Берия, искрено ненавижда и Вознесенски, и Кузнецов. Ами нали и двамата ленинградчани са техни потенциални съперници в боричкането за лидерство в партията („вождът“ почна бързо да старее!). В страната отново, както и през 1937 г. се разгръща „лов на вещици“. Всички отново очакват със страх най-лошото, още повече като виждат, че бивши ленинградчани „се изземват“ от различни републики и области, където по различно време са изпращани на работа.