Дмитрий Волкогонов - Триумф и трагедия (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Ето един обширен цитат от приветствието на ЦК на ВКП(б) и Министерския съвет на СССР във връзка със 75-годишнината на Сталин (1949 г.): „Заедно с Ленин ти, другарю Сталин, беше вдъхновителят и вождът на Великата октомврийска социалистическа революция, основател на първата в света Съветска социалистическа държава на работниците и селяните. В годините на гражданската война и чуждестранната интервенция твоят организаторски и пълководчески гений доведе съветския народ и неговата героична Червена армия до победа над враговете на родината. Под твоето непосредствено ръководство, другарю Сталин, беше извършена огромна работа за създаването на националните съветски републики, за обединяването им в една съюзна държава — СССР… Във всяко преобразование, голямо или малко, ти вложи своята мъдрост, неукротима енергия и желязна воля. Наше щастие, щастие на нашия народ е, че великият Сталин като ръководител на партията и държавата направлява и вдъхновява творческия съзидателен труд на съветския народ за процъфтяването на славната ни родина. Под твоето ръководство, другарю Сталин, Съветският съюз се превърна във велика и непобедима сила… Всички честни хора в света, всички идващи поколения ще славят Съветския съюз, твоето име, другарю Сталин, като спасител на световната цивилизация от фашистките погромаджии. Името на Сталин е най-скъпото за нашия народ, за обикновените хора в целия свят.“ 1 1 Правда, 21 декабря 1949. А ето я и другата оценка. В известния драматичен доклад „За култа към личността и последиците от него“ на Н. С. Хрушчов, изнесен през нощта на 24 срещу 25 февруари 1956 г., се казва: „Сталин създаде концепцията «враг на народа». Този термин автоматично изключваше необходимостта от доказване на идеологическите грешки, извършени от отделен човек или пък от група лица. Тази концепция направи възможно прилагането на най-жестоки репресии, нарушаващи всички норми на революционната законност, срещу всеки, който не се съгласяваше със Сталин безразлично по какъв въпрос, срещу ония, които само са били заподозрени в намерението да извършат враждебни действия, както и срещу ония, които имаха лоша репутация. Концепцията «враг на народа» по своята същност изключваше на практика възможността за възникване на какъвто и да е вид идеологическа борба или пък възможността за изразяване на собствено мнение по един или друг въпрос дори и тогава, когато този въпрос не беше от теоретичен, а от практически характер. Главното и в действителност единствено доказателство за вината — нещо, което е в противоречие с всички положения на научната юриспруденция, бе «признаването» на самия обвиняем, че е извършил престъпленията, в които е обвинен. По-късната проверка показа, че тези признания са били изтръгвани с прилагане спрямо обвиняемия на методите за физическо насилие.

Това доведе до нечувано нарушаване на революционната законност и в резултат пострадаха голям брой абсолютно невинни хора, които защитаваха в миналото провежданата от партията линия.“

Само няколко години разделят тези изводи и оценки, направени фактически от едни и същи хора. В първия случай — неудържима апологетика на възхвалата. Мисля, че авторите на поздравлението просто са изразходвали всички възможни думи в превъзходна степен, за да увенчаят с тях земния бог. Във втория ударението е поставено върху вредата, нанесена на нашия народ, на партията и на идеалите на хуманизма от култа към личността на Сталин. По същество делата му се характеризират като престъпни. И това се казва за човек, възглавявал повече от трийсет години партията, страната и народа! Макар че, нека да кажем направо, въпросът относно отговорността за стореното е значително по-сложен. Нима няма вина най-близкото обкръжение на Сталин? Нима държавните и обществените институции в страната са били на нужната висота при социалната защита на гражданите от беззаконието? А и в по-широк план: всичко ли са направили ония, които в някаква степен са могли да повлияят върху съдбите на други? Нима всички са вярвали, че бащата, синът, братът, жената, съседът, колегата са се оказали изведнъж „врагове на народа“? Мъдростта на историята ни напомня: честната съвест винаги има шанс.

Започналото след XX и XXII конгрес на партията проясняване във възгледите на обществото за дейността на Сталин и на други исторически личности, за съжаление, по-късно забави темпа си. Нещо повече — предприемат се стъпки за реабилитирането на Сталин като политически деец. Без пълната истина и философското осмисляне на всичко, което съпровождаше култа към личността, не е възможно да се направи успешен анализ и на другите периоди в нашата история — както по-ранна, така и по-късна. Историята не само лекува, но и причинява болка в, процеса на горчивото просветление. Съдът на съвестта винаги пречиства. В най-трагичните моменти съветският народ проявява всеотдайност и самопожертвователност. Всяко поколение дава своя принос в създаването на нашите забележителни материални и духовни ценности, в укрепването и опазването на нашите идеали и надежди.