Сара Шепард - Игра на лъжи

— Какво… — извика Ема. Втора ръка притисна устата й. Тя се опита да се извърне, но в гърба й се опря някакъв твърд, студен предмет. Тя замръзна на място. Никога не беше усещала пистолет в гърба си, но нямаше как да е друго.

— Не мърдай, кучко — прошепна дрезгав глас. Ема усети горещ дъх във врата си, но можеше да види само дланта на нечия ръка. — Идваш с нас.

Щеше ми се да мога да видя кои са тези „нас“, но това му е кофтито да си мъртъв: когато Ема не можеше да види нещо, и аз не можех.

Краката на Ема тръгнаха, влачейки се по земята. Пистолетът се заби в кожата й. Някой беше побързал да й завърже очите и сега тя виждаше само тъмни, размазани форми, а в ушите й бучаха колите, които минаваха по пътя. Тя изписка стреснато. В съзнанието й като примигващи светлини на линейка проблеснаха откъси от странния клип със задушаването. Онези ръце, опъващи синджирчето. Сътън, която се отпуска безжизнена на стола.

Аз си помислих същото. Обзе ме ужас.

Някой блъсна Ема към пътя. Чу се клаксон, но после кракът на Ема стъпи на отсрещния тротоар. Докато вървеше по него, бръмченето на колите премина в шумен, пулсиращ бас. Ноздрите й се изпълниха с аромата на печени наденички, хотдог и цигарен дим. Чу се силен плясък. Някой се изкиска. Друг извика „Страхотно е!“. Ръцете на Ема изтръпнаха. Къде се намираше?

— Какво става тук, по дяволите?

Внезапно шалът, който закриваше очите на Ема, беше махнат. В същото време светът се разкри и за мен. Пред Ема стоеше познато момиче с дълга, червеникава коса, бледа кожа, широки рамене и дебела талия. Беше облечено с къса синя рокля с дантела около врата. Ема се сети за името й — Шарлът.

— Вече си е научила урока, не мислите ли? — отсече Шарлът и хвърли шала зад една саксия с кактус.

Някой развърза ръцете на Ема. Тя вече не усещаше пистолета, опрян в гърба й. Обърна се рязко назад. Пред нея стояха три красиви момичета с бални рокли и блестящ грим.

Най-високата имаше тъмна коса, изпъкнала ключица, косата й беше прибрана на кок, който бе започнал да се разваля, и имаше татуировка на роза от вътрешната страна на китката й. Мадлин Вега, момичето от снимката във Фейсбук профила на Сътън. До Мадлин стояха две момичета с царевично руси коси и бледи сини очи. И двете държаха айфони в ръцете си. Едната беше прилично облечена, с памучна рокля, бяла лента на главата и римски сандали на платформа. Другата сякаш беше излязла от клип на „Грийн дей“ — беше си сложила дебел пласт грим, носеше плетена рокля, високи ботуши и много черни гумени гривни на китката. Това трябваше да са Габриела и Лилиана Фиорело, близначките Туитър.

— Пипнахме ли те! — Мадлин се усмихна леко на Ема. Близначките Туитър също й се ухилиха.

— Откога сме станали такива защитнички на околната среда? — Шарлът въздъхна шумно зад тях. — Рециклирането не е включено в правилата.

Мадлин подръпна надолу късата бяла рокля, с която беше облечена.

— Технически погледнато, това не беше повторение, Шар. Сътън през цялото време знаеше, че сме ние. — Тя показа гилза от червило и я притисна към гърба на Ема. — И чихуахуато на мама щеше да познае, че това не е истински пистолет.

Ема се дръпна от нея. Червилото определено я беше заблудило. След това осъзна и нещо друго — Мадлин я беше нарекла Сътън, също като бащата на Шарлът.

— Чакайте малко — избъбри тя, опитвайки се да си върне гласа. — Аз не съм…

Гласът й беше пълен със сарказъм и погледът й пронизваше приятелката й. Макар Шарлът да не беше най-красива от групата, тя определено беше лидер. — Освен това откога сме започнали да ги включваме в това? — Ти посочи с брадичка Габриела и Лилиана, които смутено наведоха очи.

Мадлин се заигра с каишката на огромния си часовник.

— Не бъди толкова злобна. Всичко стана спонтанно. Видях Сътън и просто… го направих.

Шарлът пристъпи към Мадлин и изсумтя.

— Заедно измисляхме правилата, забрави ли? Или тоя стегнат кок, който си правиш за репетициите по балет спира притока на кръв в главата ти?

Брадичката на Мадлин потрепна. Големите й очи, високи скули и извити устни напомняха на Ема за статуите, които поставяха на носовете на корабите. Но Ема забеляза как Мадлин леко потърква заешкото краче, което беше закачила за халка на чантата си, сякаш цялата красота на света не й беше донесла късмет.

— По-добре така, отколкото твоите тесни дънки да спират кръвта към задника ти — сопна й се тя.

Протегнах ръка към Мадлин, но пръстите ми минаха през кожата й.