Лора Лей: Да изкушиш звяра

Младата жена видя проблясък на нерешителност в очите му.

— Няма да разберат — отвърна той, но протестът му не бе достатъчно уверен.

— Те могат да подушват кръвта. Познават миризмата на своите, тяхното ДНК им го осигурява. Мислиш ли, че би могъл да отмиеш миризмата на смърт от тялото си? Наистина ли смяташ, че няма да разберат?

— Ще останат само Шера и Даун — Дейън сви рамене. — Ще убия Тайбър и Танер.

Меринъс се изсмя, клатейки глава, докато Калън се приближаваше. Трябваше да задържи вниманието на Дейън върху себе си.

— Ти няма да се доближиш и на миля до някой от тях — каза тя подигравателно. — Те са по-умни от теб.

— Калън не е — отрече той. — Хванах неговата жена.

— Така ли? — попита Меринъс, като се хвърли назад и падна на пода. В същия миг ревът на Калън отекна в стаята.

Младата жена лазеше около стола, когато чу вика, който избухна от гърлото на Дейън. Пистолетът излетя от ръката му, изблъскан от Калън. Меринъс направи гримаса, когато оръжието падна от срещуположната страна на стола. Като дишаше тежко, тя запълзя през стаята, без да изпуска борещите се мъже от очи.

Диво ръмжене изпълни помещението, трясък на мебели, летящи юмруци. Дейън се биеше като диво животно, но Калън бе много по-добър. Ритаха се, юмруци се забиваха в плът. Двамата мъже се биеха из стаята, борещи се за надмощие. Когато стигна до пистолета, Меринъс чу вик от силна болка, която изпрати тръпки надолу по гръбнака й.

Калън бе успял да приклещи Дейън, като го издърпа пред себе си, а ръцете му се сключиха около врата му. Очите на Меринъс се разшириха от ужас, когато Калън го стисна безжалостно за последно. Звукът от счупването на врата на Дейън предизвика надигането на жлъч в стомаха й. Очите му бяха широко отворени от изненада и поражение. Калън го пусна да се свлече бавно на пода и докато падаше по лицето му премина ужас.

Меринъс вдигна шокираните си очи към своя любим. Той се взираше в нея, а изражението му бе студено и брутално. Изобщо не мигаше, не предложи никакво извинение, но тя видя страданието и мъката в блясъка на неизплаканите сълзи в очите му.

Калън бе покрит с кръв. Голите му гърди бяха белязани от драскотините на дългите, остри нокти на Дейън. Беше облечен само в чифт опръскани с кръв и мокри от пот шорти. Босите му крака бяха обезобразени от ужасни порязвания и синини. Стоеше разкрачен, мускулите му още бяха напрегнати, изопнати от адреналина, който пулсираше в тялото му.

Меринъс дишаше тежко, сърцето й туптеше силно в гърдите, а ръцете й стискаха забравения пистолет.

— Мамка му, сега имаш нужда от още един душ — прошепна тя, преглъщайки трудно, след това направи гримаса, заради нелепото си изказване. — О, Господи, Калън…

Ръката й се стрелна към устата й, докато се бореше с гаденето, надигнало се в гърлото й. Дейън се взираше в нея с празни очи, разширени в тази последна секунда на ужас. Меринъс изпусна пистолета, а тялото й се разтрепери толкова силно, че можеше да чуе как костите й тракат.

— Меринъс — изведнъж Калън коленичи пред нея, но не я докосна. Гласът му бе пропит от мъка и съжаление. — Той нарани ли те?

Тя отчаяно поклати глава, борейки се със сълзите си.

— О, Господи, как мога да ти помогна? — завъртя се към него, без да обръща внимание на кръвта по тялото му. Неговата и на Дейън.

Ръцете му колебливо се обвиха около нея, когато тя се хвърли в прегръдките му.

— Да ми помогнеш? — прошепна той дрезгаво, докато докосваше косата й, гърба й, сякаш се страхуваше да я прегърне. — Ти си в безопасност сега, Меринъс. Всичко е наред.

Младата жена поклати глава до гърдите му, сълзите най-накрая се отрониха от очите й, унижавайки я за слабостта й пред лицето на опасността. „Бях толкова слаба, помисли си тя.“ Калън бе спасил живота им, белязвайки душата си, заради необходимостта да отнеме живота на брат си, а тя се нуждаеше от неговата утеха. Би трябвало да успокоява него вместо това.

— Толкова съжалявам — прошепна през сълзи. — Наистина съжалявам. Толкова съм слаба, Калън. Толкова слаба.

Меринъс стисна раменете му, бе прекалено отпаднала да стои права. Страхът още ехтеше в тялото й, ужасът от насилието пулсираше напрегнато. Когато Калън стегна ръце около нея, остър звук от разбиването на входната врата ги накара да се разделят.

Меринъс изкрещя, когато вратата полетя навътре. Калън я избута към стола, рязката му заповед се загуби сред яростното му ръмжене, докато се навеждаше да вземе пистолета, който Меринъс бе пуснала.