Шарлот Бронте - Прокобата

От този ден нататък магията действаше силно и непреодолимо. Николай се връщаше от време на време да я поднови. Никоя земна сила не бе в състояние да осуети машинациите му, а последиците виждате сами. Алхама остана напълно неизвестен, но не и неизвестен. Споделял с обществото на тук присъстващите и другите жители на Вердополис не по-малко от брат си Дуро. Досегашните им съдби са взаимно проникнати; постиженията на единия не могат да се отделят от постиженията на другия; писанията им, военните им действия и политическите им маневри са сплетени в обща нишка, която само те и никой друг не може да разплете. Дори прегрешенията, злополуките и приключенията в личния им живот са тъй объркани и размесени, че е нужен много остър взор, за да разкрие кое принадлежи кому. Често се карат, защото често си пречат, ала приликата и симпатията между умовете и телата им е тъй голяма, щото като цяло се разбират много по-добре, отколкото би било в интересите на обществото.

Остана само да ви представя снаха си, херцогиня Валдачела, маркиза Алхама, бъдеща кралица на Уелингтънзланд. Ела тук, Емили. Тя е единствено дете на богатия, възрастен и знатен херцог Морена, чиито обширни владения се простират северно от Снийчизланд, по бреговете на Дженифско море. Ърнест я видял за пръв път, когато пътувал по онези места, още хлапак, без придружител и никому неизвестен. Тя се влюбила, влюбил се и той. Оттам насетне, главно за да утоли суетата си, той, безименен голтак, ухажвал и спечелил благоразположението на наследницата на земята на Хълмовете. След като си осигурил клетвата й за вечна вярност, младият нехранимайко склонил да й разкрие великолепната мистерия на раждането и ориста си. Разбира се, това бил решаващ довод пред нея и баща й. Незабавно се венчали, в деня на сватбата младоженецът бил точно на осемнайсет години, а булката на петнайсет. По майчина линия Емили произхожда от стария католически род Рейвънсуд, самата тя е ревностна последователка на светата Римокатолическа църква. Откакто е омъжена, живее в замъка Оронсей, в средата на Лок Сунарт, на петнайсет километра от град Кинрира и недалеч от Бен Карнак, който, с прилежащите му земи, поднася в нозете на царствения си бъдещ съпруг като зестра в деня на венчавката. Там се наслаждава на компанията му близо шест месеца от дванайсет, не повече, сигурен съм, понеже в останалото време той е зает да се прави на шут и мошеник с колегата си нехранимайко във Вердополис. Имат две деца, Ърнест Едуард Рейвънсуд Уелзли, граф Рейвънсуд и виконт Морнингтън, и лейди Емили Огъста Уелзли, която ще бъде отгледана като малка поклонничка на Светата дева, предполагам. С това приключвам. Разпитвайте ги както пожелаете.

Херцогът свърши, веднага заговори Валдачела.

— Мъже, жени и деца, настоявам да не се държите с мен като с непознат. Познавам ви всичките, и по външност, и по ум, и по положение. Джулия, недей си дава вид на невярваща; двамата с теб сме се смели и сме разговаряли часове, та дори дни наред. Едуард Пърси, ти знаеш, че те познавам; както и ти, сестрице Хенриета; Джорджиана и Елайза, няма нужда да се правите на резервирани; държа гордите ви сърца в ръцете си. Зенобия, изучавала си древните и си поглъщала модерните колкото с Джулиъс, толкова и с Огъстъс. Драга лейди Фидена, аз бях познатият на Лили Харт, не Заморна. Милисънт, Орамсър със сигурност принадлежи на Заморна, както и Олдъруд, той бе този, който се ожени за Флорънс в годината, след като аз се ожених за моята Инес. Въпреки това ръката на Ърнест често е съпровождала и ръководила щастието ти, преди няма и месец той прекара цял ден с теб в замъка Аник. Лельо Луиза, Джулиъс се е закачал с теб не по-рядко от Артър. Марая, Дуро и Алхама са едно; откакто се омъжи, ти обеща да ми бъдеш сестра, а преди това Заморна бе твоят Илдерим не по-често от мен. Кажи на Идит, че снощи мен наставлява с благия си глас и строгия си поглед. А на Аръндел предай, че ми е дал клетва за вярност, подписана с кръвта си. За Бога, ще ме приемете като стар, отдавна изпитан познайник, инак ще накарам някои от вас горчиво да съжаляват. — Той млъкна.

Всички изявиха готовност начаса да изпълнят желанието му и сред наново възцарилата се суматоха от поздравления, изненада и сладостни чувства, моля да спуснем завесата.

P.S. Един роман едва ли може да се нарече роман, ако не завършва със сватба, ето защо прилагам следния postscriptum , който може да се обяви за единствената истинна информация, съдържаща се в тази книга.