Шарлот Бронте - Прокобата

— Хм — изви вежди, — веднъж рекохте, че това момиченце много, много прилича на недостойния си баща, при това придружихте думите си с дълбока и най-скръбна въздишка. Помня, че тогава, като съши пророк, предсказах, че ще настъпи миг, когато тази прилика няма да ви натъжава. Дойде ли този миг, Хенриета? Кажете „да“, инак никога няма да ви простя!

— Дойде, наистина! — възкликна херцогинята, грабна напъпилия цвят красота от ръцете му и топло го разцелува. — Днес обичам малката Емили още повече заради големите й очи като на Заморна.

— Като на Валдачела, искате да кажете — възрази той. — Но ето че друг някой копнее вниманието ви.

В този миг дотича Ърнест.

— Татко! Татко! Може ли вече да те наричам „татко“ пред хората? И Заморна — „чичо“? И може ли тази дама да дойде с нас в замъка Оронсей? Изглежда добра и вече не плаче, а и смея да кажа, че сигурно съжалява, задето се накара на мама.

Баща му се усмихна, обърна се и се върна при множеството. Аз го последвах.

— Братко, с мен още не си говорил. Ти ли ме просна в несвяст в каретата, на връщане от погребението на Алмейда?

Той отвърна, като грабна ръката ми, притисна я нежно и сякаш отново ме порази мълния — както тогава, когато това докосване толкова разбуни любопитството ми.

— Скъпи, скъпи Ърнест, мисля, че ще те обичам много повече от Артър.

Той сви устни и ме отблъсна презрително.

Вече нуждата от обяснение, незабавно и задоволително обяснение на цялата тази странна, но още неразбулена докрай тайна, се заяви шумно и настоятелно. Братовчеди, лели, чичовци и прочие се струпаха около близнаците, заливайки ги със стотици въпроси:

— Защо сте пазили тайната толкова дълго? Защо изобщо сте я пазили? Коя е херцогиня Валдачела? Къде живеят тя и съпругът й?

И тъй нататък.

— За Бога, имайте милост! — възкликна Заморна. — Ако всички замълчат, ще ви разкажа каквото мога. Да ви обещая пълно удовлетворение, не мога, но каквото зная, споделям го с вас. Подредете се в кръг. Джорджиана и Елайза, отстъпете назад, а ти Джулиъс, остави децата на мира и престани да се правиш на шут. Хелън, ела до мен. Сесилия, застани до Уилям Пърси; не, не, няма нужда да се червиш. Не намеквам нищо конкретно. Милисънт, скъпа, изглежда, че никой не се грижи за теб; седни там, до леля ми. Джулиъс… дяволите да те вземат, махай се и не ми пречи! И ти, Едуард Пърси! Не ми се надувай, драги; върви се задявай с Валдачела, ако си в настроение. Ефи, вълшебнице, недей гледа толкоз объркано, и отметни тези златисти къдрици, детето ми. Джулия Сидни, лельо Луиза, Агнес, Катарин, Фицрой, Марая, Лили, императрице моя Зенобия — всички до един, — отдръпнете се.

И когато отново се възцари нещо като ред и тишина, облегна се на камината и започна да излага следното обобщено разяснение, а Валдачела се настани наблизо и задебна удобен случай да го поправя, да добавя и съкращава разказа му, според случая.

— Точно на този ден преди двайсет и две години брат ми и аз за пръв път отворихме очи за болките и радостите на този свят. В колко часа, татко?

Херцог Уелингтън се усмихна на това допитване от страна на младия си син гигант, в същия миг и другият великан се извърна въпросително към него.

— Точно пет минути преди девет вечерта на осемнайсети юли 1812 година бях дарен с двама млади господа, орисани солидарно да уверят света в своята нехранимайковщина, под титлата принц на Уелингтънзланд.

— Хм! — недоволно възкликна Заморна и продължи: — Е, тъй се случи, че Джулиъс, с присъщото си нахалство, ме изпревари. С незначителен отрязък от време, ала достатъчен да му отдаде първородството. Като същи Исав, а той е такъв, макар и аз да не съм Яков, да бе майка ми Ребека и баща ми Исак, с радост бих го изместил 25 25 Вж. Вехтия завет. Книга първа Моисеева, 25 и 27; Исав продава първородството на брат си Яков, за да може той, с помощта на майка си да измами баща си Яков да му даде благословия. .

— Дяволите да те вземат, в това никой не се съмнява! — прекъсна го Валдачела. — Карай по-сбито, инак ще поема юздите в свои ръце. Впрочем няма да губя нито миг. Дами и господа — изправи се и продължи, — когато се родихме, бяхме като две капки вода: имахме чипи нослета с еднакви размери; окръглени очета с равна обиколка, ревящи устица с еднаква черешова форма и цвят.

— А скоро ще придам на твоята още по-ярък цвят и напълно неразгадаема форма — помъчи се да натика брат си обратно на стола Заморна. Джулиъс обаче не се даваше и последва същински боксов мач.