Сара Шепард: Опасни тайни

— За какво говориш? — прошепвам аз.

— Кристин роди Беки докато бяхме още много млади — казва бавно баща ми, очите му изучават лицето ми в опит да разберат каква част от истината мога да понеса. — А Беки беше много млада, когато те роди. Ти беше само на няколко седмици, когато тя те остави при нас. — Той разтваря дланта си и се опитва да хване ръката ми, но аз я свивам в юмрук и я дръпвам настрани.

— Майка ти — баба ти — и аз се преместихме от Калифорния в Аризона, за да започнем отначало. Беки е в града от няколко месеца и двамата се срещаме тайно. Мисля, че баба, тоест твоята прабаба, ни е усетила, но ако майка ти разбере… — Той поклаща глава. — Затова, когато те видяхме тази вечер, и двамата се паникьосахме. — Гласът му звучи глухо и дистанцирано, сякаш някой ми говори от другия край на коридор. — Но ако искаш да се срещнеш с нея, тя е на пътеката. — Баща ми махва с ръка към тъмната пътека. — Казах й да почака, че ще се опитам да те настигна. Можем да отидем заедно.

Той ми се усмихна мило, с надежда. И тогава аз си изпускам нервите.

— Шегуваш ли се? Никъде не отивам с теб! — изръмжавам. — И нямам никакво желание да се срещам с жената, която ме е зарязала, без да се замисли!

Той посяга към ръката ми, но аз се отдръпвам и се блъсвам във вратата.

— Да не си посмял да ме докосваш! — Вдигам и двете си ръце във въздуха. — Стой далеч от мен!

Очите му се разширяват.

— Сътън!

Но аз бушувам като животно, като тигър, попаднал в капан. Отварям вратата, изскачам навън и залитам назад.

— Такава шибана история! — пищя аз. Думата увисва във въздуха — досега никога не съм я употребявала пред татко.

Но той дори не потрепва. Вместо това на лицето му се изписва дълбоко огорчение и разочарование.

— Добре, Сътън — казва тихо той. — Съжалявам. Наистина не исках да го научаваш по този начин. Да си вървим у дома.

— У дома? С теб? Наистина ли смяташ, че изобщо не си виновен? — Едва успявам да стоя на мястото си. — Чакал си чак досега, за да ми кажеш, че си ми дядо? Осемнайсет години си крил това от мен? Милион пъти съм питала теб и мама кои са истинските ми родители, а ти си ме лъгал всеки път, когато ми казваше, че не знаеш! Нима това, че си ми истински роднина, че си ми дядо, е толкова ужасно, че през цялото време си се преструвал, че си ме осиновил?

— Сътън — въздъхва баща ми. — Моля те.

Но аз се отдалечавам от колата. Сърцето ми бие като полудяло.

— Тази вечер няма да се прибера с теб. Всъщност смятам, че известно време няма да се прибирам у дома. И ако искаш всичко да мине добре, ще ме прикриеш пред мама — или може би трябва да кажа баба?

Обръщам се и побягвам. Направо съм полудяла от гняв. Не успявах да се отдалеча толкова бързо, колкото ми се иска.

— Сътън! — вика баща ми с разтревожен глас. — Къде отиваш?

— Имам приятели — отвръщам сопнато аз. — Хора, които не ме лъжат.

Бъркам в джоба си за телефона и го стисвам здраво, докато продължавам да тичам. Мога да се обадя на Мадлин. И без това цяла нощ ми звъни.

Стигам до средата на хълма, когато баща ми отново ме вика:

— Сътън, моля те!

Обръщам се и го поглеждам.

— Не смей дори да ме поглеждаш!

— Сътън — казва тихо той. Думата прозвучава като хленч. Раменете му са отпуснати отчаяно. — Готов съм да поговорим по всяко време — изрича тъжно той. — Знам, че искам много от теб, но те моля да не казваш нищо на майка си. Това ще я съсипе.

— С удоволствие! — изкрещявам аз. — Защото тя не ми е майка! А ти не си ми баща!

Баща ми се свива така, сякаш съм му ударила шамар. Никога не съм го виждала толкова тъжен. Прекосявам хребета и чувам, как вратата на колата се затръшва, а двигателят започва да боботи. Докато колата се отдалечава и изчезва по магистралата, аз се моля на Бог никога повече да не го видя.

С треперещи пръсти Ема отдели снимката на майката, която не беше виждала от тринайсет години, и погледна към бележката. Погледът й пробяга по думите; момичето не можеше да повярва какво четеше.

„Веднага разпознах гласа ти от съобщението. Искаше ми се нещата да се развият различно онази нощ в каньона, но ти не можеш да ми кажеш нищо за баща ми, твоят дядо, което вече да не знам. Ако имаш някакви въпроси, питай него. Той е добър човек.

Нямам какво друго да ти дам, освен тази моя снимка от времето, когато бях на твоята възраст, и един съвет. Животът с баба ти и дядо ти ще ти открие всякакви възможности. Самата аз така и не го оцених, но за теб още не е късно. Бъди умна. Не изпускай възможностите и не прави същите ужасни, променящи живота грешки като мен.