Сара Шепард: Опасни тайни

Дланите и коленете ми парят. Надигам се от земята и се опитвам да възстановя равновесието ми. Някъде над главите ни се разнася крясък на птица. Единственият друг звук, който се чува, е вятърът, който свисти над пустинята и кактусите. Изведнъж започвам да се чувствам разголена — и попаднала в капан.

— Защо бягаш от мен? — вика баща ми. Кокалчетата на пръстите му са побелели от стискането на волана. — И къде е Теър?

Поглеждам го и примигвам. Знаеш много добре къде е Теър, ми се иска да извикам. Но лицето му изглежда изненадващо невинно и обезпокоено.

Отстъпвам объркана една-две крачки назад.

— Да не би Теър да те е оставил тук сама? — В гласа на баща ми се промъква шок.

Колкото повече го гледам, толкова по-объркана се чувствам. Въпреки слоя прах върху дрехите му и тревожните бръчки на челото му, той отново изглежда като моя татко, а не като някой полудял маниак. И объркването му изглежда искрено. Възможно ли е някой друг да е блъснал Теър? Но кой би искал да го нарани?

— Ами… — Не знам как да разкажа на баща ми какво се е случило. Внезапно дори не съм сигурна какво се случи.

Баща ми въздъхва.

— Няма да повтарям пак. Влизай в колата, Сътън. Тук е опасно през нощта. Можеш да пострадаш.

Връхлита ме умора; отивам до колата и сядам вътре. Докато бавно се спускаме по хълма, аз осъзнавам, че всъщност изобщо не съм се намирала далеч от пътя. Виждам квартала от другата страна на улицата към каньона. Итън Ландри седи на верандата и си играе с телескопа — сигурно се надява да види по-добре пълнолунието. Научните маниаци си падат по такива неща. В съседната къща всички момичета от отбора по тенис гостуват на Ниша; излезли са на поляната и тайно пушат цигари. Жегва ме вина — и аз трябваше да съм там. Вместо това избрах Теър. И ето до какво доведе това.

— А ти какво правиш тук? — питам баща си. — Защо ни преследваше?

Баща ми изглежда раздразнен.

— Исках да ти кажа истината. Само че ти избяга, преди да успея да го направя.

— Истината за… какво?

— За жената, с която бях — отвръща баща ми. Тялото му се стяга и той стисва още по-здраво волана.

Обръщам се към него. Пулсът ми се ускорява, когато постепенно започвам да подреждам пъзела. Това беше причината Теър да ме издърпа от скалната тераса и буквално да ме изблъска на пътеката. Баща ми е бил с друга жена в каньона. Някоя, която не е майка ми.

— Друга жена? — изписквам аз.

— Мога да обясня, Сътън — казва татко. — Не е това, което си мислиш.

Но аз вече знам какво си мисля — и какво е всъщност. Каньонът Сабино е идеалното място за тайни любовни срещи: той е супер романтичен и много уединен. Защо иначе да водя тук Теър?

— Ти лъжеш мама! — сопвам му се аз. — Какво има да се обяснява? Не ми трябва да знам подробностите за това що за извратено бельо предпочита смотаната ти любовница. — Пръстите ми се свиват около дръжката на вратата.

Очите на баща ми се разширяват.

— Сътън — казва той и ме хваща за ръката. — Изобщо не става дума за това. — Кракът му натиска рязко педала за газта и джипът прави остър завой. Поемаме отново обратно към каньона.

— Къде отиваме? — пищя аз. Колата хлътва в една дупка и отново изскача сред облак прах. Лакътят ми се удря в стъклото. — Пусни ме!

— Сътън, дай ми само една секунда и ще ти обясня всичко. — Той шофира по каменистия път, погледът му е вперен напред. Нервите ми се изопват, когато колата влита в паркинга и гумите заорават в чакъла. Кракът му натиска спирачката и колата спира. След това баща ми се оглежда, сякаш търси някого. С изключение на онази ръждясала кола, наблизо няма никой.

— Татко? — казвам настоятелно аз. — Какво става, по дяволите?

— Не е това, което си мислиш — нямам любовница. — Баща ми дръпва ръчната спирачка. — Знам, че от известно време проявяваш любопитство към рождената си майка. Знам и че майка ти не иска да го обсъжда с теб, затова през последната година толкова се отдръпна от нас. — Той затваря очи и си поема дълбоко дъх. — Жената, с която ме видя тази вечер, се казва Рейвън, но предпочиташе да се подвизава под името Беки. Сътън, тя е… твоята майка.

Зяпвам го. Трябват ми няколко секунди, за да проумея какво ми казва.

— Какво? — А след това: — Имаш любовна връзка с майка ми?

— Не! — Господин Мърсър тръсва бързо глава. Светлите му очи не се отместват от лицето ми. — Тя е твоя майка… и моя дъщеря. Което означава, че ти си моя внучка.

Внезапно мозъкът ми блокира. Сякаш всички синаптични връзки щръкват в различни посоки.