Сара Шепард - Съкрушени

— Райли? Сериозно ли говориш?

Хана си представи поразяващо червената коса и вампирски бледа кожа на Райли — определено не беше от подходящ за кралица материал.

— Добре. Предполагам, че си права.

Майк се обърна и започна да дирижира останалите от отбора.

— Ха-_на_! — пропя той.

— Ха-_на_! — присъединиха се останалите момчета. И Кейт.

Хана се ухили и започна да обмисля кандидатурата си. Вече си представяше себе си и краля на великолепната, леко призрачна снимка, направена в гробището край филаделфийските „Четири сезона“. Това бе ежегодна традиция в „Роузууд дей“ и снимката се отпечатваше върху специална подложка, която се пъхаше в годишника. Ако успееше да спечели, тя щеше да бъде запомнена в „Роузууд дей“ като красиво момиче, което носи короната на Кралицата на бала, а не като момичето, което е било тормозено от А.

— Защо не, по дяволите? — рече тя на висок глас. — Навита съм.

— Страхотно! — Майк навлече отново тениската си. — Ще ти помогна с кампанията. Ще наемем салон и ще предложим на всички момичета безплатен маникюр. Ще им даваме модни съвети. Дори ще наема салон и за отбора и ще се предложа за безплатни целувки. — Той затвори очи и нацупи устни. — Но само за красиви момичета.

Хана го плесна.

— Никакви целувки! Но останалото звучи страхотно.

Тогава едно красиво момиче, застанало на прага на заведението, привлече погледа на Хана. То имаше лъскава черна коса и виолетови очи, и беше облечено в сладката рокля с презрамки, която Хана беше видяла на витрината на „БСБГ“. Хана присви очи, вглеждайки се в лицето на момичето, което й се стори познато.

— Леле. — Брант Фогелнест, един от спортистите, които стояха наблизо, леко наведе глава, за да я огледа по-добре. — Чейси е страхотна!

Хана се сепна.

— Той Чейси ли каза? — прошепна тя на Майк. — Чейси Бледсоу ?

— Така ми се струва — промърмори Майк и сбърчи чело. Кейт също кимна.

Хана се сепна. Чейси Бледсоу беше зубърка, която си играеше с йо-йо, носеше шапка „Котка в шапката“ на танцовите забави и харесваше големи, раздърпани чанти, които я правеха да изглежда като пощаджийка. Това момиче носеше обувки на Джими Чу и изящна чантичка под мишницата си. Дори изглеждаше така, сякаш си беше сложила изкуствени мигли.

Но след това момичето заговори.

— О, ето къде си! — каза тя на някой, който седеше в другия край на залата. Гласът беше на Чейси Бледсоу, същият, който беше подвиквал след Хана, Али и останалите на площадката в основното училище, копнеещ отчаяно да бъде част от групичката им. Новата и подобрена Чейси се втурна към най-добрата си приятелка Фай Темпълтън, която седеше в едно сепаре в ъгъла. Макар че Фай беше облечена с дънки, които не й стояха добре, и носеше раздърпана тениска с петно на едната гърда, това като че ли не помрачи стила на Новата Чейси.

— Тя не беше ли в болнични около месец заради херпес? — прошепна Хана. Чейси беше в класа й по математика; учителката я беше съжалила, защото също беше изкарала херпес.

— И аз така си мислех. — Майк забарабани с пръсти по бара. — Но ако това се получава, след като преболедуваш от херпес, може би повече момичета трябва да го пипват.

Кирстен Калън, която седеше на масичката близо до Хана, повдигна вежди, дочула коментарите им.

— Тя изглежда страхотно. Определено трябва да се кандидатира за Майска кралица.

Все повече деца почнаха да се обаждат, че Новата Чейси трябва да се кандидатира — дори няколко момчета от отбора заскандираха „Чей-_си_“. Хана погледна безпомощно Майк.

— Можеш ли да направиш нещо?

Майк разпери ръце.

— Какво, например?

— Не знам! Аз трябва да съм Майската кралица!

Пиук!

Телефонът на Хана замига в чантата й. Тя го извади. ИМАТЕ НОВ ЕСЕМЕС ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР.

Стомахът й се сви. Цяла седмица не беше получавала нищо от А., но знаеше, че е само въпрос на време. Тя огледа ресторанта с надеждата да зърне изпращача. Една фигура се плъзна зад фонтана в дворчето. Вратата на кухнята се затвори бързо, скривайки сянката.

Хана се приготви и натисна бутона за четене.

Само загубенячки могат да се състезават със загубенячки. Опитай се да спечелиш и ще загубиш не само моето уважение — ще разкажа на агент Фуджи за всичките ти гадни малки лъжи.

Същия следобед Емили Фийлдс и майка й влязоха в един бутик, наречен „Мода за мацки“ в Манайънк, едно от модните предградия на Филаделфия. От стереоколоните се носеше песен на някаква момичешка гръндж банда. От отсрещната страна на щанда ги погледна някакво момиче с пиърсинг на веждата и полуобръсната глава. Други две момичета, всяка пъхнала ръка в задния джоб на другата, разглеждаха дънковата секция. Манекените носеха тениски с надписи „ДОРИ НЕ МОГА ДА МИСЛЯ КАКТО ТРЯБВА!“ и „АЗ НЕ СЪМ ГЕЙ, НО ПРИЯТЕЛКАТА МИ Е“.