— Силвана е мъртва — изплака Ани.
— Защо плачеш? Това означава, че ние ще можем да живеем. Бързо, прережи й гърлото. Къде е кофата?
— Пати, не!
Без да й обърне внимание, Пати коленичи и се пресегна през Ани за кофата.
— Силвана е мъртва, а аз съм жива. И ще остана жива колкото мога по-дълго!
— Вземи й ножа, Кеъри! — заповяда Ани.
— Та да ме намушка — прошепна Кеъри. — Ако се сбием, може да обърнем лодката.
— Не разбирате ли? — диво запита Пати. — Бог ни праща този подарък. Сега не е нужно да правим нещо ужасно, за да останем живи.
— За бога! Та това е канибализъм! — извика Ани. — Не ти ли се струва ужасно?
— Нима ще оставиш едно първично табу да те убие? — изпищя Пати с всичката й останала сила. — Не можеш ли да приемеш дар от Бога? Това е храна и вода! Глупаво е да вярваш сляпо на всичко, което са ти казвали. Това ще те убие. Но не и мен!
Кеъри улови проблясъка на ножа, когато Пати вдигна ръка. Обърна глава настрани, защото нямаше сили да я спре, а не искаше да види онова, което щеше да последва.
И тогава го видя.
— Пати! — извика. — Погледни назад, вляво.
Ани и Пати се обърнаха. Вдигнала ножа, Пати се спря.
— Самолет!
— Кеъри, ракетите! — прегракнало прошепна Ани.
Изстреляха няколко, но самолетът продължаваше да лети направо. Кеъри подаваше поредната сигнална ракета на Ани, когато Пати изпищя:
— Вижте!
Бледосините криле на хидроплана изглеждаха сребърни от ослепителната бяла светлина на слънцето; „Груман Дък“ промени курса си и се насочи право към лодката.
Отчаяни, жените гледаха като омагьосани, без да смеят да се надяват, как сребърно синята точица ставаше по-голяма.
Самолетът се приближаваше и снижаваше. Люшна се отстрани на лодката и стана ясно, че се готви да кацне в океана.
Кеъри се опита да извика, но напуканите устни не й се подчиниха.
Ани се хвана, че диша много внимателно, сякаш ако дишаше по-учестено, нямаше да й стигне дъх.
Самолетът намали, но преди да спре напълно, човекът зад пилота вече бе отворил страничната врата. Той махаше на жените силно, свиваше ръце пред устата си и викаше, но от шума на двигателя не чуваха нищо.
Жените мълком наблюдаваха как висок строен мъж слезе по фюзелажа на долното стъпало.
— Това е Хари! — прошепна Ани. Умора и щастие нахлуха в отпуснатото й тяло, заприличало на торба с кокали.
— Не ставай смешна! — зяпна Пати. — Как е възможно?
Тя се почуди дали Ани не халюцинира. Почуди се дали и двете не халюцинират. Може ли човек да види мираж насред океана?
— Какво значение има кой е? — Кеъри се наведе към Сузи. — Сузи, ще ни спасят! Току-що кацна един хидроплан. Чуваш ли?
Сузи не помръдна и не даде никакви признаци за живот. Моля те, Господи, не ни взимай и Сузи!
Без да смее да повярва на очите си, Ани се хвана за борда на лодката с изпосталели ръце и започна да наблюдава как пилотът подава провизии на мъжа в спуснатата надуваема лодка. Грозното тяло на хидроплана стоеше върху повърхността с достойнство, изпълнен с презрение към любопитните акули. Мъжът включи двигателя на лодката и тя се понесе към жените.
Сега Ани разпозна не само силуета, но и лицето. Собственото й призрачно бяло лице направи опит за усмивка и тя прошепна:
— Сигурна съм, че е Хари!
Пати заплака от облекчение, макар и без сълзи, защото тялото й бе толкова обезводнено. Слава богу, че не стана нужда да го прави!
Кеъри отново се наведе над малката фигура, свита на дъното на лодката. Защо не можа този хидроплан да се появи малко по-рано? Само няколко часа можеха да означават живот за Сузи.
— Сузи, той е тук — безнадеждно каза Кеъри, обзета от отчаяние, че Сузи няма да я чуе. — Наистина е Хари!
Клепачите на Сузи леко се повдигнаха.
— Какво, по дяволите, го забави толкова?
$id = 7927
$source = Моята библиотека
Издание:
Шърли Конран. Дивачки
Американска. Първо издание
ИК „Зебра“, София, 2001
Редактор: София Бранц
Коректор: Елисавета Ванкова
Верига от магазини за дрехи. — Бел.пр.
Вид сандвич с плънка. — Б.пр.
Списание, в което се предлагат идеи за модерно и функционално подреждане на домовете и градините. — Б.пр.
Вид френска минерална вода. — Б.пр.
Източнорелигиозни песни, посветени на природата. — Б.пр.
Видна активистка на женското движение през шейсетте години в САЩ. — Б.пр.
Читать дальше