Шърли Конран: Дивачки

— Ще бъде по-трудно да се спрат вътрешноплеменните отвличания — каза Кери.

— Смяташ ли, че това се е случило с нашите хора, Кери?

— Те не са първите бели хора, които изчезват в страна от Третия свят. Но ако нашите са някъде заложници, вероятно са отвлечени за пари. А после може би нещо се е объркало.

Чакащият армейски капитан пристъпи напред, козирува и подаде някакво писмо. С известна неохота се приготви да напусне снабдения с климатична инсталация офис на Кери.

— Трябва да се обадя по телефона, преди да тръгнем — каза Хари. — Става ли?

Капитанът кимна и с благодарност седна отново на мястото си.

Когато се свърза с банковия си посредник в Сидни, Хари обясни какво иска и добави:

— Кери няма пълномощия за това. Ето защо искам ти да се заемеш, Ал.

Като видя разтревоженото лице на Кери, Хари намръщен каза:

— Няма нищо, не могат да ме уволнят.

А наум добави: „Докато часовникът на Артър е в мен, няма да посмеят да сключат сделка с Раки зад гърба ми.“

Но отсега нататък Джери определено щеше да ръководи „Нексъс“ и винаги щеше да гледа на Хари като на човек, осмелил се публично да оспори авторитета му. За Хари нямаше бъдеще в „Нексъс“. Но той вече бе решил, че и не иска „Нексъс“ в своето бъдеще. Онова, което искаше сега, бе Ани, а останалата част от живота му можеше да почака.

Когато Хари пристигна в двореца, отново го отведоха в тъмната и препълнена с мебели стая, където бе станал свидетел на инцидента с отрязването на ръката на младата съпруга на Раки, която по-късно беше починала от отравяне на кръвта.

Президентът Раки, блестящ в алената си военна униформа, седеше на канапето. До него се гърчеше пълно младо момиче със ситно къдрава коса. Беше облечено в дълга синя сатенена рокля с буфан ръкави. В едната си ръка държеше бутилка кока-кола — скъпо удоволствие на Пои, — а с другата пускаше фъстъци в устата на президента.

Малкото черно секси котенце продължаваше да яде фъстъци и да пренебрегва присъствието на Хари, но Раки му кимна.

— Трябваше да ви поканят в кабинета ми, мистър Скот, а не тук. — Взе слънчевите очила от масата. Хари забеляза, че от едната им страна бе прикрепено миниатюрно транзисторче. Раки обичаше играчките. Хари знаеше, че западняците го подценяват заради тези прекалени детски глупости, но за Хари те бяха признак на лудост и заплаха.

Той последва Раки по петнистия ярък килим в коридора. Когато влязоха в офиса, Раки седна зад бюрото си със сключени ръце. Не покани Хари да седне, така че Хари остана прав с пълното съзнание, че от него се очаква да се чувства като малко момченце, треперещо пред настойника си.

— Чух, че сте посетили Катанга днес сутринта.

Хари кимна. Знаеше, че вече го наблюдават непрекъснато.

— И какво научихте?

— Разбрах, че пет бели жени са отплавали два дни преди това в една надуваема лодка, мистър президент.

Хари много внимаваше думите му да не прозвучат саркастично или ядосано. Тонът му бе неутрален и уважителен. Знаеше колко бързо се мени настроението на президента.

— Имаше доказателства, че някакви престъпници са лагерували в свещената земя — каза Раки. — Нямаше доказателства дали са бели или пък жени. Неверни слухове непрекъснато се разпространяват на този остров. Ужасно е. Повиках ви тук, за да уточним датата за подписване на основното ни споразумение.

— Още не сме договорили условията, нито пък подробностите на специалните клаузи — каза Хари. — Както знаете, колегите ми в Питсбърг не са свикнали с такъв начин на водене на преговори. Нужно им е време да уредят подобни плащания. Нашите закони са стриктни.

В продължение на половин час Хари умело увърташе, без да създава такова впечатление. Най-после се разбраха да се срещнат след два дни, на 17 март, което ще даде достатъчно време на хората в Питсбърг да вземат решение. Времето бе достатъчно и за Хари, за да измисли убедителни причини за отлагане на подписването на договора, който легално щеше да обвърже „Нексъс“ за следващите десет години.

Президентът се изправи, за да покаже, че срещата е приключила.

— О, между другото — каза той, — не бихме искали да изчезвате пак, мистър Скот. Добре е да вземете военна охрана, докато напуснете острова.

— Благодаря ви — учтиво каза Хари, — но имам двама въоръжени телохранители от „Нексъс“.

Президентът знаеше, че този упорит австралиец не можеше да направи и крачка, без той да знае в коя посока е, затова сви рамене.

— Както желаете.