Шърли Конран: Дивачки

Хари реши да се върне до хотела пеша. Насочвайки се към града, той си мислеше какво ли означава поведението на Раки напоследък. Бе дал да се разбере от самото начало, че изчезването на служителите на „Нексъс“ не е негова отговорност, защото е станало един ден преди да се върне на власт. Но защо не му бе казал, че са открили следите на жените? Вероятно защото ако жените бяха живи, това щеше да бъде негова отговорност и той трябваше да ги издирва.

Но защо, наистина, не му бе казал? Защо фактът, че жените са били видени бе превърнат в слух?

Събота, 16 март 1985 г.

Почука се и секретарят на мисис Чанг Фреди се появи на вратата на стаята на Хари. След него влязоха първите лъчи на утринното слънце. Хари извърна глава.

Фреди потърка единия палец на големия си крак в другия. Изглеждаше така, сякаш искаше да се извини за нещо.

— Има ново правило на къщата. Всички гости да плащат сметката си всяка сутрин, или да се махат.

Ако притежаваш единствения хотел в града, помисли си Хари, никой не може да ти оспорва поставените условия. Уви хавлията около кръста си и се упъти към банята отвън.

На верандата Хари почти се сблъска с Бил, понесъл две отворени кутии бира.

— Хей, старче, да не си си загубил пижамата? — запита Бил.

— Нещо такова.

— Чу ли новината? За първи път в съвременната история, мой човек, този хотел се затваря! Не знам къде да ида. Роналд Чанг вече заковава капаците на прозорците. Тази сутрин и закуска не сервираха. Току-що си взех две бири и малко фъстъци от бара. Ти искаш ли нещо?

— Защо затварят хотела толкова внезапно?

— Заради вчерашните вълнения. Не си ли чул?

Хари поклати глава.

— Някакъв пиян войник застрелял свещеник в катедралата „Сейнт Мери“. Един от богомолците извикал: „Войникът да се маха! Раки да се маха!“, и в продължение на десет минути цялата тълпа крещяла и тропала с крака. — Бил си глътна от бирата. — Изпратили войска от казармата да опразнят църквата. Явно без голямо уважение към религията.

— Някой пострадал ли е?

— Един-двама. После цялата тълпа тръгнала кой в гората, кой вкъщи, кой към централните планини. Други се присъединявали по пътя. Избягват главните пътища, разбира се. Не им се ще да ги застрелят въоръжени луди във военни камиони.

Той изпразни бирената кутия, прицели се в едно пиле в задния двор долу и каза:

— Боже мили, погледни там долу! Мама Чанг тръгна да се изнася към централните планини. Тя има кафеена плантация там.

Той се надвеси през верандата и зяпна натрупания долу багаж. От задната врата под верандата се появи величествено мисис Чанг. Бавно отиде до червения катер, следвана от претоварените с багаж Фреди и Боби. Настани се до водача на катера, след това двамата секретари седнаха по турски, хванати за ръце на кърмата. Претовареният малък плавателен съд бавно отплува нагоре по течението.

На верандата се появи нощният пазач и се ухили на Хари.

— Мисис Чанг заминава разходи. Голям проблем скоро идва в Куинстаун, мастър.

Хари кимна. Смяташе определено, че мисис Чанг бе много по-надежден барометър за неприятности от началника на ЦРУ.

Червеният катер изчезна зад завоя на реката.

— Ти не каза ли, че имаш самолет? — запита Бил. — Няма ли място за мен? По всичко изглежда, че неприятностите всеки момент ще започнат.

— Или ще свършат? — предположи Хари.

— Може и да е краят за Раки.

— Но ще бъде началото за Миндо и за Пои — каза Хари.

— Винаги ще се появи друг Раки.

— И винаги ще има друг Миндо — твърдо каза Хари.

Сряда, 20 март 1985 г.

Злокобната кървавочервена ивица на хоризонта се смекчи до розово, премина в синьо и небето просветна. Ани искаше да затвори очи. Не искаше да се събужда. Беше осмият им ден в морето, а през последните два бяха останали съвсем без вода.

Не искаше да вижда свилата се на дъното Сузи, бърбореща и беззащитна, нито лицата на другите. Не можеше да понася да вижда съсухрената и отпусната плът, щръкналите скули, безизразните кървясали очи и сцепените устни.

Бяха теглили жребий и Ани бе изтеглила най-дългото парче лико. Нямаше избор, знаеше го. Бяха се споразумели, че ако екзекуторката не може да си свърши работата, ще стане жертва. По време на безсънната си нощ Ани бе обмислила възможността, вместо да убие, да приеме смъртта, но си спомни, че има четири деца. Сузи нямаше деца. А и всички се съмняваха, че ще може някога да се възстанови.

Един костелив крак прободе гърба на Ани.