Джудит Кранц - Любов и омраза в Бевърли Хилс( двете части)

— Откъде знаете, че ги пазя в трезор?

— Ами вие сте от този тип жени, които слагат бижутата си не повече от два пъти годишно. Много жалко, защото съм сигурна, че са прекрасни.

Мъфи се смути. Валънтайн бе истинска гадателка. Преди да се появи отново пред очите й, трябва на всяка цена да си купи нови обувки — Валънтайн тутакси щеше да забележи, че официалните й вечерни обувки са твърде износени. О, Божо, защо му трябваше на съпруга й да става посланик!

— Горе главата! — ободри я Валънтайн. — Мислете си как ще яздите в красивите френски гори.

Мъфи Удсток се оживи. Тя прахосваше пари единствено за ботуши за езда. Но отсега нататък надали щеше да може да язди по джинси и стар пуловер…

— Валънтайн, тъкмо стана дума за това, нека помислим и за подходящи костюми за езда.

— О, не! — категорично заяви Валънтайн. — Тях ще си поръчате в Париж, в „Ермес“. От мен можете да искате всичко друго, но не и това — просто не би било редно.

Когато тръгна да изпраща клиентката си, Валънтайн изпита двойно удовлетворение. Нейните тоалети отново щяха да се състезават с най-добрите постижения на европейските моделиери. А благодарение на екстравагантната им, но и строго елегантна линия, госпожа Удсток скоро щеше да открие собствените си, все още неосъзнати прелести. Незабележителна ли?! С този ръст и походка тя бе достойна за херцогиня! Щяха да се надигат на пръсти, за да я видят, и цял Париж щеше да говори за нея. А това щеше да й достави удоволствие. Или не? Жалко, но оттук нататък вълшебствата на Валънтайн бяха безсилни.

Тя бе доволна и от факта, че за пореден път доказа способността си да търгува, а това качество е високо ценено от всяка истинска французойка. За Валънтайн моделиерството и търговията с дрехи бяха сериозен и важен бизнес — дори когато се осъществяваха в такава абсурдно екстравагантна и ексцентрична райска страна на чудесата като „Скръпълс“. Тя отново бе успяла да докаже, че дори в Бевърли Хилс, който е на второ място след Палм Спрингс по най-безвкусно облечени богати американки, че дори там може да се твори висша мода — за всички онези, които по една или друга причина я ценят.

Без да сваля снежнобялата манта, която обличаше върху дрехите си винаги, когато работеше, Валънтайн взе сметката за новите тоалети на госпожа Удсток и се отправи към кабинета си. Завари Спайдър да седи на стола, вдигнал крака върху поизтъркания тъмночервен кожен плот на общото им бюро.

— Елиът, ти си бил тук! — смутено възкликна тя. — Преди шест седмици, около Коледа, между тях се разрази страхотна кавга, която мина и замина като мълния, ала в отношенията им се запази известна напрегнатост и те умишлено избягваха обичайните си разговори преди отварянето на магазина.

— Отбих се да ти кажа, че обещах на Маги да й направиш рокля за „Оскарите“ — сдържано заяви той.

— Боже мой! — възкликна Валънтайн. — Съвсем забравих за тях! — Тръшна се на стола и добави: — Така се заплеснах с госпожа Удсток! Или вече започвам да се побъркавам?

За всички известни моделиери на Бевърли Хилс „Оскарите“ бяха като манна небесна — почти новогодишен празник. Не беше важно кой ще ги спечели, а кой как ще се издокара.

— Може и така да е — рече Спайдър с равен тон, но Валънтайн не му обърна внимание, все така изненадана от разсеяността си.

— Изобщо не се сетих за тях през последните три часа — недоумяваше тя. — Слава Богу, утре ще се разбере кои са избраниците и тук ще настъпи стълпотворение от клиенти. Най-после ще стане ясно кой ще ходи на тържеството и кой ще си остане у дома да го гледа по телевизията. Шест седмици ще се скъсаме от работа — и за какво? За няколкото радостни мига на шепа щастливци. Истински театър — да държиш цяла огромна индустрия в напрежение и да караш хората в цялата страна да спорят, та дори и да се вълнуват от съдбата на няколко актьори и няколко филма.

— И защо тая надменност?

— Изобщо не съм надменна. Възхищавам се, Елиът! Замислял ли си се колко пари отиват за тази комедия? Филмовите студии харчат състояния за реклама, продават се билети за милиони… Но всъщност това не ме засяга. Наша грижа са единствено официалните тоалети.

— Сигурно — подхвърли Елиът със същия безразличен тон, който изведнъж я вбеси.

— Е, да, ти няма защо да се вълнуваш за „Оскарите“! Вярно, управител си на целия магазин, но колкото до дрехите, ти, Елиът, се интересуваш само от конфекцията и от избора на Хлое или Холи Харп, твоите мили приятелки! Какво те е грижа теб, че дивната Страйсънд е лепнала още пет-шест килца на своя вече съвсем не малък задник, ала държи това да остане незабелязано под прилепнала рокля! — Валънтайн стана от стола, приближи се до Спайдър и впи зелените си очи в синия му взор. — Теб не те засяга, че тази година Ракел Уелч е решила да се облече като монахиня, която обаче е забравила да си прибере циците. Шер пък си е наумила, че няма да я забележат, ако не се издокара като зулуска принцеса в сватбения си ден! Освен за водещите, трябва да мисля и за наградените! И за съпругите на продуцентите, и за любовниците на актьорите!