Миа Шеридан - Оцеляване

Мъжът смяташе, че Джак беше убил Дрискол. Той бе оставил бележката в апартамента на Харпър.

Очите на Джак срещнаха очите на Харпър, пълни със страх, питащи. Вярващи. Тя знаеше, че това не беше вярно. Знаеше, че той не беше убил Дрискол. Тя му се бе доверила през онази нощ, осъзна той. Беше пъхнала джобния нож в ръката му, защото му се бе доверила, че може да направи нещо. Погледна мъжа с оръжието, беше прекалено далече и щеше да застреля и двамата, ако се опитаха да побягнат.

Пред него беше оръжие, зад него — бушуващият водопад. Капан. Двамата бяха в капан.

— Доктор Суифт, как… какво общо имат Дрискол и спартанците с всичко това? — попита Харпър с треперещ глас.

Опитваше се да го накара да говори. За да даде време на Джак да измисли какво да предприеме.

Доктор Суифт въздъхна.

— Дрискол беше обсебен от историята, от спартанците. — Махна с ръка, сякаш това нямаше значение. — Ние обичаме да предоставяме на водачите на нашите лагери известна свобода на въображението. — Извърна се леко към мъжа зад него. — Дейри знае за това, нали? — Дейри не отговори, но Джак видя нещо да проблясва в очите му, ала тутакси изчезна. Доктор Суифт отново се обърна към Харпър и Джак. — Но виждате ли, спартанците привлякоха вниманието ни към един много важен факт. Дрискол беше прав : имаше много да се научи. Разбирате ли, те са започвали с децата . Точно това породи нашата идея. Защо да се опитваме да променяме вече зрели хора, които не може да бъдат променени? Да ги обучаваме, да ги вкарваме в безполезни програми, които показват слаби резултати. Всъщност нищо не се променя, разбирате ли? Всичко се корени в произхода и в средата. И така цикълът продължава. Твоята собствена майка е доказателство за това, Джак. Самата тя дете на наркоманка, отгледана от системата. Какво прави тя? Става майка тийнейджърка, пристрастена към наркотиците, готова да продаде детето си, за да получи дрога. И цикълът продължава.

Той изсумтя отвратено.

— Какво мислиш, че щеше да стане с теб, Джак, ако тя те беше задържала? Същото нещо, ето какво. Накрая щеше да бъдеш изпратен в групов дом и щеше или да се превърнеш в заплаха за околните, или щеше да свършиш в затвора. И в двата случая ще си бреме за обществото, само пропиляване на средства, за да се създават още подобни на теб. Мислиш, че това не е истина? Прочети проучванията. Обществото е създало система, която поощрява отглеждането на дегенерати, престъпници и хищници.

Доктор Суифт зарея поглед в далечината, преди отново да заговори:

— Айзак беше прав и за още нещо. Джак беше отнет от майка му и отгледан от самотна гледачка по примера на спартанците. Това, изглежда, показа най-добри резултати. Но разбира се, те са знаели какво правят, нали? Ти разбираш всичко това, нали, Джак?

Да, Джак разбираше. Поне достатъчно, за да му се догади.

— Само за твое сведение, Джак, аз се опитах да убедя Айзак, че поне трябва да те научи как се пали огън. Но той категорично отказа. Обичаше да открива какво ново ще му предложиш в замяна на кибрит. — Поклати глава, стиснал устни.

Да пали огън? Светът се завъртя около него. Сърцето му се свлече в петите. Погледна Харпър и лицето й… изглеждаше така, сякаш думите на доктор Суифт я карат да плаче.

— Каква ирония само, че ти, Харпър, накрая попадна в системата за приемните грижи, която ние смятаме за безполезна, при това заради нас. — Той се усмихна, но от тази усмивка на Джак му призля още повече. — Но точно заради това ти би трябвало най-добре от всички да разбираш, че онази система не работи. Щеше ли да бъде по-лошо, Харпър? Да живееш тук? Свободна? Не да се ослушваш за всеки шум през нощта?

Суифт втренчи поглед в нея, сякаш знаеше какво се бе случило с нея, докато ръката му описваше широк кръг наоколо. Харпър сведе глава, лицето й беше бяло като топящия се сняг. Джак направи към нея крачка, две.

Свободна? — помисли си той. Нямаше свобода в това животът ти да бъде променен, да бъдеш наблюдаван, използван и лъган.

— И така, какви са приложенията за тези програми, може да попитате? — продължи доктор Суифт, направи няколко крачки, сетне се обърна.

За миг Джак срещна погледа на Харпър. Всичко ще бъде наред, искаше да й каже, дори и само за да я успокои.

Реката беше отляво, гората — твърде далече отдясно. Нямаше смисъл да тичат в нито едната от двете посоки, убиецът на доктор Суифт щеше да ги застреля. И после какво? Ще заровят телата им някъде тук, така че никога да не бъдат намерени.