Миа Шеридан - Оцеляване

Младата жена беше пронизана от внезапно чувство на съпричастност, но побърза мислено да се смъмри. Съчиняваше си история за този мъж, основана на нейните собствени преживявания, а не на неговите. Наистина не знаеше нищо за него. Макар че, ако той беше само „обект на интерес“, както бе казал Дуейн, беше ли етично да го държат в онази килия? Ако единствената му вина беше, че се е изпречил пред полицейската кола, и те нямаха в какво да го обвинят, той имаше пълното право да си тръгне. Дали го знаеше? Дали му го бяха казали?

Вратата се отвори и я сепна, изтръгвайки я от воайорството й и въпросите, стрелкащи се главата й. Тя отново се изчерви и изключи монитора, но не преди Дуейн и по-възрастният мъж, които влязоха в стаята, да видят какво правеше.

Мъжът, който навярно беше агентът, й протегна ръка и Харпър я пое, докато Дуейн приближи и застана редом с тях.

— Марк Галахър, това е Харпър Уорд. Марк, Харпър знае защо си тук. Тя е нашият местен планински водач, както и психолог.

Харпър пусна ръката на Марк Галахър и стрелна раздразнено с поглед Дуейн.

— Първото е вярно. Но, Дуейн, аз не съм психолог и ти го знаеш. — Отново го измери сурово с поглед, ала той ни най-малко не изглеждаше разкаян. Тя изпусна дълбока въздишка и отправи лека, притеснена усмивка към Марк Галахър. — Работя на половин ден в груповия дом.

— И освен това караш някакви курсове в Мисула, нали? — пропита Дуейн.

— Още не съм се записала за тях — промърмори Харпър, чувствайки се като пълна неудачница.

Уменията, които Дуейн й бе приписал, се стопяваха с всяка изминала минута. Шерифът й смигна.

— Е, това е най-доброто, с което разполагаме. А и Марк най-вече се нуждае от перфектното ти познаване на местността. И от високопроходимия ти пикап. А сега се налага да проведа няколко разговора, но вие с Марк можете да си поговорите и след това ще му кажеш дали си свободна.

— Добре.

Агентът извади писалка и бележник от джоба на палтото и започна да го прелиства, а Харпър се възползва от момента, за да го огледа. Той беше по-възрастен, навярно петдесетинагодишен, но все още в добра форма и много привлекателен мъж с прошарена, късо подстригана коса. Излъчваше някаква компетентност, каквато малцина притежаваха. Беше от хората, които винаги заставаха начело, когато възникне спешна ситуация, и запазваха спокойствие през цялото време. Беше от хората, към които е съвсем естествено да се обърнеш, когато имаш проблем. Приличаше на… нейния баща. Разпозна това качество, защото го бе изпитала у баща си. И поради това мигом се отпусна и се почувства по-удобно.

— Дуейн ми каза, че преди него баща ти е бил шерифът тук.

За миг Харпър просто се взираше в него, изненадана от думите му, тъй като в момента буквално мислеше за баща си. Мислено се разтърси и прочисти гърлото си.

— Да. Той… беше. За кратко.

Марк Галахър застина за миг, преди да кимне.

— Съжалявам за загубата ти.

Харпър извърна очи. Не беше свикнала да говори за родителите си, особено с непознати.

— Благодаря. Мина много време.

— Времето може да е относителна величина.

Младата жена кимна и отмести поглед. Когато отново го насочи към него, агентът се взираше в бележника си и потупваше с химикалката по корицата.

— Освен това Дуейн каза, че си отраснала в този район и познаваш всяко кътче в дивите местности наоколо.

Харпър въздъхна. Дуейн очевидно доста бе преувеличил.

— Наистина съм отраснала тук. Преместих се в Мисула, когато бях на седем, но докато бях в гимназията, прекарвах летните ваканции тук, а преди четири години се върнах за постоянно. От тогава на практика девет месеца в годината прекарвам всеки ден в дивите местности. Добре познавам района. Но няма начин човек да познава всяко кътче от пустошта около Хелена Спрингс. Тя действително е необятна и много сурова през зимата… дори смъртоносна… — Внезапно дъхът й секна. Дори смъртоносна . Да, тя би трябвало добре да го знае. Беше изгубила родителите си в онези безмилостни местности. Отърси се от завладелите я чувства, изненадана, че толкова внезапно я бяха връхлетели. Времето може да бъде относителна величина . Да, кой го знаеше по-добре от нея? Повече от десет години по-късно все още се опитваше да преодолее загубата. Но рядко губеше контрол върху емоциите си, особено пред напълно непознат. Прокашля се, ядосана на себе си. — Но като цяло съм добре запозната с терена, зависи какво търсите и къде го търсите.

Марк Галахър се облегна назад в стола.