Катрин Панколь - Muchachas

Минават край къщата на Сюзон и Жорж. Червеното канго, украсено с лепенка с кучешка муцуна, е спряно встрани, предното му стъкло е покрито с дебел картон. Жорж е разчистил снега и ги чака до оградата, подпрян на лопатата.

Стела сваля прозореца.

— Не трябваше, Жорж! Аз щях да разрина…

— Видя ли колко е часът? Хайде, тръгвайте бързо! Ще закъснеете… А ти, маймунчето ми, да се върнеш с високи оценки!

Том не му обръща внимание, долепил е хармониката до устните си и свири началните ноти на „Хей Джуд“, вперил очи право напред. Стела го стрелва с поглед.

— Ок! — казва Том, без да изпуска хармониката.

Стела вдига прозореца.

— Можеш да си малко по-учтив. Да не би да имаш желание да размахваш лопатата? Искам само да ти кажа, че той ни спести поне половин час.

— Не съм му никакво маймунче… И той не ми е баща!

Кабинетът на Жюли е кацнал на последния етаж на фирма „Куртоа“ като истинско орлово гнездо. Просторно остъклено помещение, напомня на контролна кула, надвиснала над пътеки, задръстени от стари автомобили, трактори, метални греди и пилони, листове гофрирана ламарина, стари печки, криви кюнци, домакински уреди. Жюли говори тихо в слушалката, притисната до ухото й. Драска нещо в бележника си, отбелязва някаква цифра, сборува, кима утвърдително с глава, прокарва опакото на ръката по бузата си, показвайки, че има работа с досадник, пак започва да драска, без да откъсва очи от камерите за наблюдение. Всяко движение на работната площадка се заснема двайсет и четири часа без прекъсване. Има команда за близък план, друга, позволяваща да се заснеме най-малкото потайно движение, някой подозрителен разговор, дискретно подадени банкноти, които сменят собственика си.

Стела й показва чисто новите си ръкавици, удря ги на бюрото. Кожата изплющява бодро и весело. Жюли вдига палец, прекрасна покупка. С намаление, пояснява Стела. Жюли имитира ръкопляскане и продължава разговора.

Облечена е в изработения специално за нея суичър, който Стела приключи миналия четвъртък. Свободно падащ, светлосив, с избродирани пъстроцветни букви I am a candy girl на фона на яркочервено сърце. Всички момичета се бяха събрали, за да отпразнуват завършването на първата наметка на Жюли, изработена от разноцветни парчета, насред разхвърляни топове плат, филцови мостри, кадифени парчета, вълнени платове, макари… Жюли се бе поколебала, преди да го облече. После си свали очилата и пъхна глава в отвора. Момичетата изръкопляскаха, браво Жюли. За тях всичко беше претекст за празнуване и размяна на подаръци.

— Не е ли малко тясна? — попита тя, подръпвайки я в бюста.

Метър и шейсет и две, седемдесет килограма, кестенява, ситно къдрава коса, червени бузи и носле като муцунка на сладък пекинез.

— Не, никак! — провикнаха се всички в един глас.

— Мислите ли, че мъжете ще проявят интерес?

На трийсет и четири години Жюли все още не бе открила мъжа на мечтите си. Те прихнаха весело.

— Ами да, несъмнено ще им подскаже някоя и друга идея!

— Според мен те не се нуждаят от идеи, а от смелост — отвърна с въздишка Жюли.

— При това условие никой няма да се юрне! Много добре го знаете. Бъдете разумна…

Жюли пуска слушалката и се обръща към Стела.

— Навъртай се наоколо, обадиха се за някаква едра поръчка, някакво предприятие ще се премества… става дума за огромни медни казани, на които се натъкнали под купища старо желязо в гората. Сигурно са ги изхвърлили от някогашната шоколадова фабрика на Рение, говори се, че там имало и заровени документи отпреди десетина години. Със сигурност някой ги е скрил с надеждата да ги продаде, но така и не се е появил до момента. Стрували поне трийсетина хиляди евро. Пресметнал е теглото на око. Иска да му платим на ръка. Споразумяхме се за петдесет на петдесет. Отлична сделка!

И тя продължава разговора.

— Да, чувам ви… Много добре ви разбрах, но…

Облегната на прозореца, Стела оглежда двора. Един камион чака на кантара. Минава натоварен, претеглят го, разтоварват желязото, той се връща на кантара и му плащат разликата. Или минава празен и операцията се извършва в обратен ред. Жером отговаря за приемането на стоката. Той идва на работа всеки ден с колелото, върти педалите пет километра на отиване и пет на връщане. Тръбите на канализацията у тях са се спукали и затова се къпе тук, в съблекалнята. Способен е да постави на мястото му всеки недобросъвестен хитрец, който се опитва да го прецака, обаче се облива в пот от глава до пети, ако случайно някоя жена го заприказва.