Аня Баст - Магьосническа ярост

Което й се полага? Очевидно тя нямаше чувството за дълг, което този мъж бе решил, че трябва да притежава.

Сарафина погледна надолу към Гросет.

— Виж, благодарна съм ти, че… — устата й се затвори рязко, докато търсеше правилните думи, — отключи тази неочаквана част от мен, но не ти дължа нищо, а не мисля и че света ми дължи нещо. Късметлии сте, че не се обадих на ченгетата. — Щеше да го направи, разбира се, но не беше от полза да му го казва. Държейки Гросет близо до гърдите си, тя се изправи. — Сега наистина си тръгвам.

Стефан се изправи, красивото му, любезно лице бе покрито от буреносни облаци.

— Няма да ходиш никъде. Длъжница си ни, Сарафина. Не ни карай да го правим по трудния начин.

Да, страхуваше се, че ще каже нещо такова.

Гневът й пламна. В отговор онова семенце на гореща магия, заровено в центъра на гърдите й, запулсира с новооткрита сила. Сарафина знаеше, че Стефан е огнен магьосник, който владееше силата на елемента като оръжие далеч по-добре от нея. Новородена, така да се каже, тя нямаше шанс срещу него. Но нямаше начин да остане тук, както и нямаше начин да се даде без бой. Тя остави Гросет на пода, така че да не пострада.

Доброволна и съвсем необработена, суровата огнена магия се надигна в нея, спускайки се по задната част на ръцете й.

Стефан застина, усещайки напора на магията й. Въздухът внезапно замириса на нещо топло, когато магьосникът пред нея позволи на собствената си сила да се надигне. Очевидно това бе кулминацията и те се готвеха за конфронтация.

Викове се понесоха извън стаята. Стефан извърна глава и Сарафина се възползва от разсейването.

Тя подхвана неумело, чудейки се какво, по дяволите, трябва да направи след това, когато неконтролируем порив на огън изригна от нея. Усещането бе сякаш беше привела оръдие в действие и не се бе прицелила добре. Пропусна мишената и се насочи към вратата.

Вратата избухна навътре, изтръгната от пантите по същото време, когато неконтролираният порив на огъня я удари. Сарафина извика от изненада, отстъпи назад, препъна се и падна по задник.

За един мъгляв, объркан момент тя си помисли, че магията й бе взривила вратата. След това се фокусира през пушека и видя тъмния силует на мъж — висок, мускулест, с дълга, тъмна коса и мрачно изражение на лицето.

Мъжът й хвърли поглед за миг. Дългата му коса се развя около лицето му заради силата на магическата битка, която се водеше зад него. Очите му бяха твърди и тъмни. В суровото му изражение се четяха контрол и сила. Знание — дълбоко и всеобхватно. Сарафина забеляза всичко това само за секунда и това спря дъха й.

Какъв нов кошмар бе този мъж?

Новодошлият се обърна и отклони агресивната атака на Стефан. Стаята избухна в хаос. Двама мъже се втурнаха през вратата след натрапника. Вместо да използва магия, за да се защити, той удари с юмрук единия в лицето, сграбчи го за предницата на ризата и го хвърли върху другия. След това се завъртя, за да се изправи още веднъж срещу Стефан.

Ароматът на нагорещен до бяло огън и тъмна, плодородна почва изпълниха носа й, докато мебелите се плъзгаха по пода и се забиваха в стените. Самият под се нагъна. Бе като битка на свръхестествени титани. Сарафина притисна Гросет до гърдите си и пропълзя зад преобърнатата маса, държейки треперещото си кученце близо до себе си и пожелавайки си адски силно това да се окаже някакъв наистина странен сън, подхранван от скръбта й. Всеки момент щеше да се събуди и да разтърси глава, казвайки си, че никога повече няма да яде студени енчилади преди лягане.

Но това не беше сън.

Викове, проклятия. Експлозии. Пукащ огън. Ставаше все по-горещо и все по-наблизо, докато плътен изблик на земя не изгаси пламъците.

Тишина.

Стъпки отекваха през останалата част от къщата. Викове в далечината. В стаята, където зад преобърнатата маса се криеха Сарафина и Гросет, не се чуваше звук. Нищо.

Може би натрапниците — които и да бяха те — бяха забравили за нея. Може би едрият мъж на вратата си бе отишъл. Може би това бе шансът й да се измъкне от тук.

Движейки се бавно, тя надникна иззад ръба на масата и видя само тлеещият огън в кошчето за боклук в другия край на стаята. Пушек се носеше във въздуха. Тя се помръдна още малко, напрягайки се да чуе още някакъв звук от вътрешността на къщата. Не знаеше кои бяха самопоканилите се и искаше да ги избегне. С нейния късмет сигурно бяха по-лоши от Стефан и пасмината му.

Движение. Завъртането на дълга, черна бърсалка за прах.