Аня Баст - Магьосническа ярост

В противен случай щеше да го убие.

Сега по-голямата част от тялото на Тео бе покрита с мастило, контрастиращо с белезите. Татуировките не бяха там, за да ги прикрият, а да ги подчертаят. Черните татуировки се извиваха покрай белезите, увиваха се около тях и се сливаха. Тео носеше белезите си като почетни медали.

Винаги щеше да го прави.

Тео удари чувала достатъчно силно, че да го запрати в стената отзад.

Очакваше утрешния ден.

— Кой беше мъжът, който дойде в стаята ми миналата нощ? Едър мъж с пламтящи червени очи. — Думите излязоха учудващо спокойно, имайки предвид, че стомахът на Сарафина се клатушкаше като планина от желе. Вероятно изминалите няколко дни бяха притъпили усещанията й към непознати и смразяващи кръвта събития.

През втората нощ от отвличането й, един мъж беше влязъл в стаята й, докато тя бе спала. Бе се събудила, за да го види надвесен над леглото си, изучавайки я в мрака със зловещи червени очи.

Да, червени очи .

Беше твърде много. Твърде странно. Прекалено зловещо. Всичко това бе една крачка отвъд онова, което рационалният й ум би могъл да понесе.

Бе грабнала Гросет близо до себе си и бе изпищяла. Мъжът просто се бе усмихнал, бе се стопил в сенките и напуснал стаята. Всъщност изглеждаше така сякаш бе изчезнал, но това бе невъзможно.

След това тя бе вклинила един стол под дръжката на вратата и бе останала будна до сутринта. Днес бе изтощена, отвъд прага си на поносимост към странното и адски раздразнена.

Челюстта на Стефан се стегна за момент, а изражението му изглеждаше измъчено.

— Успокой се, Сарафина, сигурен съм, че просто е бил любопитен спрямо теб. Ще си поговоря сериозно с Бей и това няма да се случи повече.

Тя кръстоса ръце пред гърдите си.

— Ще си поговориш сериозно с Бей с червените очи ? Чудовищните мъже с червени очи приемат ли, когато им говориш сериозно, Стефан? Подчиняват ли ти се? — Думите й бяха пропити със сарказъм. — Искам да изляза от тук веднага. Настоявам да бъда пусната на свобода.

Стефан се подсмихна сякаш тя бе сладуранка, което извиси кръвното й налягане до стратосферата.

— Имаше ли малко време да помислиш?

— Не искам да мисля. Просто искам да си вървя.

Тя тръгна към вратата, с Гросет по петите си. На две крачки пред нея пламна огън. Тя ахна от наситената горещина и се закашля, когато пушекът изпълни въздуха.

— Съветвам те да седнеш, Сарафина. — Сега смехът бе изчезнал от гласа на Стефан.

Победена, тя се отпусна срещу Стефан, в един стол с извита облегалка. Гросет скочи в скута й и оголи зъби към мъжа в отсрещния край на стаята. Най-накрая дребното кученце бе разбрало как стоят нещата.

Едва вчера целият й свят бе преобърнат с главата надолу и разтърсен като кокал между зъбите на Гросет. Бяха й оставили остатъка от първия ден, за да асимилира информацията. Вчера вечерта Брадли бе дошъл при нея и отново й бе показана магията вътре в нея. Брадли го бе направил по много по-внимателен начин, без да я издърпва от центъра на гърдите й, както бе направил Стефан.

Бе се научила как да изтегля нишки от силата си и да изпълнява задачи с тях, като да пали свещи и да изгася огъня. Можеше да прави всичко, което можеше и Стефан, но знаеше, че той я надминава далеч повече откъм сила и опит.

Тя помилва главата на Гросет.

— Ще ми трябва цял живот, за да свикна с идеята, че магията и магьосниците съществуват.

Стефан се размърда на мястото си.

— Намирам това трудно за вярване, имайки предвид младежките ти години. Трябва да си имала някаква представа.

— Единствената представа, която имах, бе тази, че майка ми е луда — отсече тя.

— Нито веднъж ли не си си помисляла, че, когато майка ти те е наричала вещица, тя може и да е казвала истината?

Сарафина наклони глава настрани.

— Какво, по дяволите, не ти е наред? Разбира се, че не съм.

Слабата усмивка на Стефан избледня. Той се наклони напред.

— Повечето магьосници, носещи проклятието, могат да го усетят някъде дълбоко в себе си.

Тя трепна. Как бе възможно от този коментар да я заболи? Не й пукаше дали е магьосница, „носеща проклятието“, нали? На този етап едва вярваше, че самата тя не е откачила. Изпълни я раздразнение.

— Виж, каза ми каквото трябваше да знам, показа ми истинската ми природа отвъд сянката на съмнението, сега е време да си вървя. Имам си живот, нали знаеш? Имам работа, към която трябва да се върна, сметки за плащане, приятели, които…

— Не си създадена за въвеждане на данни, Сарафина. — Той поклати глава. — Огнените магьосници не работят в кабинки, нито носят кафе на шефовете си. Остани тук с нас, за да ти покажем истинския ти потенциал, за да упражниш рожденото си право и да получиш всичко, което ти се полага.