Аня Баст - Магьосническа ярост

Свободни. Клеър трябваше да остане след училище. Адам й намигна и напусна стаята с останалите.

Тео се отправи към апартамента си. Живееше в Сборището откакто бе на осемнадесет, когато започна работа тук и получи една от най-големите квартири в къщата. Бе част от пакета за компенсация. Наистина вероятно не му плащаха достатъчно, предвид че рискуваше живота си по задължение при повече от един случай, но Тео не можеше да си представи да живее по друг начин.

Той влезе в хола си, който бе осеян със следи от ергенство — преметнати през облегалката на дивана дънки, лежащи до масичката за кафе обувки. Чинии, натрупани върху плота в просторната кухня, осеяна с готварско оборудване.

Кухнята бе причината да иска точно този апартамент. Земните магьосници трябваше да приготвят заклинанията и магиите си. По това те се отличаваха от другите видове магьосници, като не притежаваха седалище на магията в гърдите си като въздушните, водните и огнените магьосници. Земните магьосници предварително складираха сила в телата си. Някои от тях, като Тео, го правеха чрез магически заредени татуировки. Складираше също и в косата си, която стигаше до под раменете му.

Тео татуираше и останалите магьосници в Сборището. Оборудването му лежеше върху масичка за игра на карти в ъгъла на хола. Той огледа безпорядъка и потърка брадичката си. Да, наистина трябваше да наеме някой да дойде и да почисти.

Той съблече блузата си, остави я да се приземи до захвърлените му дънки и се отправи към стаята си за тренировки. Предстоящата атака увеличаваше кръвното му налягане и нетърпението му. Препускаше из тялото му, карайки го да трепери от енергията. Имаше нужда да изгори една част от нея.

Боксовият чувал висеше в средата на голямата стая, тежестите и оборудването бяха струпани по края. Нямайки особен социален живот, работата бе главната цел на Тео. За да си върши работата — да преследва вещери и да ги отвежда в Грибин, затворът на Сборището — той трябваше да бъде в идеална форма. Спортната му зала бе мястото, където Тео прекарваше повечето си време, може би конкурираща се само от кухнята.

Тео искаше единствено да накара Дъскоф да си платят. Живееше за това.

След като обви с лента ръцете си, той отиде право при чувала и започна, удряйки го със задоволително тупане, което отекваше нагоре по ръцете му и през раменете. Удар, удар, ритник със завъртане. Скоро целият му свят бе съприкосновението на тялото му с чувала, заглушаващо виковете в ума му и избледняващо спомените, които го преследваха с бледите подобия на предишната си същност.

Тренировката бе неговата медитация, отвеждаше го на място извън главата му, прочиствайки ума му и за кратко го даряваше с мир.

Когато бе на седемнадесет, бе отвлечен от Дъскоф. Бе посредствен земен магьосник, съвсем обикновен, но бе силен — по-силен от нормалното. Дъскоф го бяха взели за уязвим заради младостта му и понеже положението в семейството му не беше добро. Статусът му на рисков земен магьосник му бе спечелил еднопосочен билет към вътрешността на Дъскоф Интернешънъл. Когато примамването не бе проработило, бяха преминали към физически изтезания.

Вероятно ако Тео бе с по-слаб ум, емоции или дух, можеше и да свърши работа. Бе достатъчно млад, за да бъде пречупен и променен по техен избор. Все пак той търсеше дом, семейство, място, на което да принадлежи. Но Тео знаеше, че това не е Дъскоф, знаеше го с всяка клетка на тялото си.

Бореше се с тях на всеки инч от пътя, нещо, което само ги правеше по-целенасочени да го пречупят. Когато най-накрая мъчителите му разбраха, че няма да победят, те го използваха като играчка. След това отношението им към него вече бе породено от чисто садистичен гняв — омраза към него и издръжливостта му, отхвърлянето на всичко, за което се застъпват Дъскоф.

Когато Сборището бяха нахлули, точно както щяха да направят сега, Тео имаше счупени крайници и увредени органи. Едва не бе умрял.

Но не умря и когато се възстанови, Сборището се възползва от безсмъртната му лоялност. Също така станаха семейството, което никога не бе имал.

Белези изпъстряха торса му като резултат от мъченията, простираха се надолу по ръцете и краката му. Бяха оставени от камшик и много остър нож. Тео все още можеше ясно да си спомни мъжа, който му причини разрезите, тлъстото му лице блестеше на бледата светлина в мазето на сградата. Години по-късно Тео отново се бе изправил пред това лице, точно преди да завлече задника му в Грибин. Да бъдеш в Грибин, място, което обезсилва магически всички магьосници, бе по-лошо от смъртта.