Аня Баст - Магьосническа ярост

Томас Монахан се отдалечи от насъбралите се около бюрото му магьосници на елементите, лицето му бе замислено.

— Все още не знаем какво става — каза Клеър с тих и стабилен глас. — Въпреки всичко Дъскоф имаха време и отново не може да им се има доверие, не е ли така? В такъв случай Сборището би било в правото си да ги нападне. Във всеки случай не са извикали не-магьосническата полиция да се бори с нас.

Томас Монахан никога не правеше нищо прибързано — е, поне не и обикновено, — но напоследък всички знаци сочеха, че се случва нещо, нещо тъмно и кърваво. С Дъскоф обикновено бе така. И имаше предостатъчно доказателства, за да подозират, че зад това стои Дъскоф, група от вещери. Вещерите бяха зли магьосници, които са предали закона на Сборището „не вреди на никого“ и използват свръхестествените си сили за собствена изгода — за пари и власт.

Напоследък множество магьосници извън Сборището бяха изчезнали — по-слаби, по-млади и по-могъщи такива, които по някаква причина са били отчуждени от рождените си права и бяха лесни за залавяне.

Бяха успели да заловят и въздушна магьосница. Емили Паркър, магьосница със слаби способности, бе отвлечена от дома си близо до Бостън преди около три месеца и от тогава никой не я бе чувал. Единственото, което Емили можеше да направи, бе да изпрати и получи неясни съобщения по въздуха. Тя не притежаваше истинска сила, която да призове, не можеше да повдига предмети, нито да изпраща съзнанието си извън тялото.

По дяволите, тя бе толкова слаба, че вероятно Дъскоф дори нямаше да искат да я жертват в демонски кръг. Така вещерите бяха довели Атрика от Юдай. Силата на пожертваните магьосници имаше значение, а горката Емили имаше само подобие на сила. Никой не можеше да предположи защо я бяха отвлекли.

Дъскоф не разчитаха само на алчността си, за да попълнят редиците си. Отвличането бе начинът, по който Дъскоф набираха някои от членовете си; взимаха ги млади и ги подмамваха на своя страна. Ако примамването не свършеше работа, те ги пречупваха, мамеха ги и ги променяха. Понякога бяха като военни, напълно пречупваха магьосника и му взимаха всичко, изграждайки ги отново като вещери.

Тео познаваше процеса твърде добре.

Съдейки от скорошните безумни отвличания и попълнения, изглежда Дъскоф се подготвяха за нещо и ставаха отчаяни, сякаш събираха армия и не им оставаше време. Напоследък вещерите предприемаха рисковани удари, отвличайки магьосници, които бяха по-възрастни и биха били по-трудни за пречупване и променяне.

Сборището имаше следа за къща на около час път от Чикаго, където Дъскоф държаха някои от нещастните магьосници. Нападението й можеше да доведе до някои отговори.

Тео се обърна и се взря в гърба на Томас. Главният магьосник стоеше в края на стаята, гледайки през големия прозорец, който разкриваше част от земите на Сборището.

— Томас, време е. Клеър ни научи как по-ефективно да използваме силите си. Това ще ни даде невероятния шанс да покажем на мръсните вещери какво сме научили.

Клеър бе друг вид магьосница. Отгледана на Юдай. По прищявка на съдбата, тя бе прекарала по-голямата част от живота си като прислужница на демон от вида Итрай, който малко по малко бе променял магията й. Бе родена със силата на земята, но сега бе единствената позната на някого магьосница, която можеше да призове всичките четири елемента, когато си поиска.

Преди година и половина той, Клеър и Адам Тайрел се биха за свободата й с два демона Атрика — не трябва да се бъркат с другите три демонски вида, които в сравнение с тях бяха като пухкави зайчета. Бяха спечелили битката, а Адам бе спечелил момичето. Сега Клеър и Адам бяха дълбоко влюбени, а Клеър работеше като професор по магията на елементите в Сборището.

За момент Томас не каза нищо, после се обърна към тях.

— Нападаме фермата утре сутринта. Ще ги изненадаме и ще освободим всеки, когото са хванали.

Юмруците на Тео се свиха, без да иска. Да освободят всеки заловен; да, той искаше тази работа. Томас му кимна сякаш знаеше точно какво се върти в ума му.

— Тео, ти ще отговаряш за връщането на отвлечените. Мира ще ръководи екип, който да се опита да събере всякаква допълнителна информация.

Това означаваше да заловят вещерите и да ги накарат да говорят. Също добра работа.

— Какво ще правиш ти? — попита Джак.

— Щом пробием защитите, Мика и аз ще имаме друга работа. — Томас ги изгледа един по един и бе ясно, че няма намерение да дава допълнителни обяснения. — Това е. Получихте каквото искахте. Клеър, трябва да говоря с теб. Всички други може да си тръгват.