Лили Прайър - В кухнята на страстта

Както се виждаше, Антонио Калабрезе бе издържал изпитанието.

Четири месеца след погребението, сватбена процесия, която започваше от фермата, се виеше по пътя нагоре по стръмните улици на Кастильоне към абатската църква „Свети Антонио".

Този път близнаците бяха издокарани в бяло моряшко костюмче, но подскачаха наоколо не така весело, както предния път. Мама стана госпожа Калабрезе, а господин Калабрезе се превърна в богат млад мъж.

Кухнята е в сърцето на фермата и беше сцената на живота на нашето семейство толкова назад във времето, колкото се пазеше споменът. Кухнята беше свидетел на нашите радости, мъки, раждания, смърт, сватби и прелюбодеяния в продължение на стотици години.

Дори сега призраците на нашите предци се събираха в кухнята, седяха в нея като стари приятели, участваха в разговорите и даваха оценка на житейските дейности.

Кухнята носи ароматите на миналото и всяко събитие в историята й е записано с някакъв обонятелен меморандум. Ето ги ванилията, кафето, индийското орехче и тайните; ето ги млечно-сладката миризма на бебета, на стара кожа, овче сирене и теменужки. В ъгъла, до килера, е увиснала миризмата на стар тютюн, на старост и смърт, а соленият аромат на похот и секс се усеща във въздуха до стъпалата към избата заедно с мириса на сапун, чесън, пчелен восък, лавандула, ревност и разочарование.

Кухнята обхваща цялата дължина на задната част на къщата. Покрай едната стена има огромно огнище с различни пещи за печене и няколко места с открит огън. Над тях е окачена колекция шишове и почернели от огъня чайници и котли.

Стените на кухнята вече нямат цвят от дима от горящото дърво и мазнината от прасенца сукалчета, и представляват всички нюанси на кафявото, което се отразява в меките тонове на каменните плочи на пода. Прозорците са малки и поставени високо, за да пазят кухнята хладна в лепкавите, горещи дни на лятото, и топла в най-студената зима, когато снегът се е натрупал по склоновете на вулкана в далечината и замръзналите ратаи влизат след дълъг ден на полето, за да изпият чаша от силното пиво на мама.

В средата на кухнята е огромната дъбова маса, която беше с нашето семейство от времето на Паскуале Фиоре, пирата. Говореше се, че е била направена от палубата на неговия разбил се кораб, „ LaDuchessa ", в която вълните на юг от Таормина, се плискали след катастрофалната буря, пагубна за него и пиратската му банда.

Бях родена на същата тази маса. В деня на раждането ми, през лятото на 1915 година, мама приготвяла sfincione [4] Типична сицилианска пица, особено популярна в района на Палермо. За разлика от традиционната италианска пица, нейната форма е правоъгълна. По-нататък в текста авторката споделя автентичната рецепта, която е с по-дебел блат, билки, повече сос и сирене, аншоа и лук — Бел. ред. сицилианска пица за обяд и докато месела брашното водите й изтекли. Била сама във фермата, тъй като татко и по-големите момчета работели на най-далечните ниви и нямало никого, когото да повика за да й помогне в момента.

Мама легнала на масата и преди тестото да е втасало, ме родила съвсем сама, като отрязала пъпната връв със същия нож, с който филетирала аншоата малко преди това.

Когато съм отворила малката си уста, за да изплача, се видяло, че всички зъби са си на мястото, а между предните два имало голямо разстояние. Това било изтълкувано като добра поличба. Означавало, че Роза Фиоре ще бъде щастлива.

Страстта ми към готвенето, изглежда, произхождаше от обстоятелствата около моето раждане. Дори като малко детенце, винаги съм била намирана в кухнята да се уча на моето изкуство и да приготвям кукленски пирове в моите миниатюрни тенджери и тигани.

На същата маса всеки починал член на семейство Фиоре беше полаган в най-хубавите си дрехи, за да приеме за последен път почитанията на близките приятели и съседи, преди да потегли на последното си пътуване към гробищата на хълма.

Когато дядо Фиоре почина, той бе положен на масата според традицията, а сутринта преди погребението му се опитах да го нахраня с фантастичните panelle , прясно изпържени палачинки, които правех толкова добре, вярвайки, че ще върна моя дядо към живота. Бях много разочарована обаче, когато открих, че палачинките ми не могат да възкресяват мъртвите. За един кратък момент вярата ми в храната беше разклатена. Дядо Фиоре бе погребан с мазнината по мустаците, а беззъбата му уста бе натъпкана с храна.