Алиса Дей - Пробуждането на Атлантида

Анубиса явно мислеше друго.

— Надушвам как дебнеш наоколо, атланте. Такъв страхливец ли си, че да позволиш тези жени да умрат заради теб?

Вен излезе иззад една оголена скала на около петнадесет метра над земята.

— О, тук съм, скверна кучко — каза той и вдигна меча си. — Опитвах се намеря подходящо място, за да ти дам подобаващ отговор.

— Вие, воините и вашите играчки — измърка Анубиса, плъзгайки се към Ерин и Диърдри. — Имаш ли нужда от демонстрация?

Тя се наведе към Диърдри и я сграбчи за косата, дърпайки рязко главата й.

— Не! — извика Вен и скочи на земята. — Ще дойда с теб. Пусни жената.

Анубиса спря и погледна лукаво към Ерин, която все още бе вцепенена на място, неспособна да достигне магията си.

— Тази те интересува, нали? Не неживата играчка на моя Калигула. Няма значение.

Тя замахна с ръка и в другия край на стаята се разби вълна от енергия, която блъсна Вен в каменна стена. Тогава Анубиса заби силно зъбите си и пресуши Диърдри, докато Ерин наблюдаваше, напълно безпомощна, крещейки мълчаливо обещание за отмъщение.

Анубиса деликатно изтри устата си с гънка от разкъсаната рокля на Диърдри, а след това пусна главата й на земята. Приглушеният звук, който се чу, когато главата на сестра й удари камъка, обгори Ерин до дъното на душата й.

— Аз се наслаждавам на тези малки демонстрации, певице на скъпоценни камъни — каза Анубиса, докосвайки лицето Ерин с ледения си пръст. — Значи мислиш да се бориш с дарбата си, когато не познаваш дори една малка част от силата й? Този, който пръв овладее рубинът ще има достатъчно сила, за да унищожи дори мен.

Тя отстъпи назад, замахна с ръка и удари шамар в лицето на Ерин, отмятайки главата й настрани.

— Ти нямаш нищо. Ти си нищо. Сестра ти скоро ще е мъртва, а аз след малко ще отнема любовника ти. — Тя обърна гръб на Ерин и започна да се смее. — Мога да те убия, но за сега ще бъде така възхитително забавно да те гледам как осъзнаваш, че си загубила всичко, малка вещице.

Вен се изправи и се насочи към тях, накуцвайки леко. Ерин вече не виждаше Джъстис и се надяваше, че той някак си е успял да заеме позиция, която да му позволи да отреже главата на Анубиса, така че тя да може да се изплюе върху разлагащите се останки на вампирката. В нея се разгоря ярост, опитвайки се напразно да пробие веригите, с които Анубиса я бе оковала. Тя умствено извика присъствието, което споделяше едно тяло с нея и после внезапно бе изчезнало.

Добре, нереидо. Ти взе тялото ми достатъчно лесно, когато искаше нещо. Къде си сега? Бих могла да използвам малко божествена намеса.

— Какво означава вещицата за теб, лорд Венджънс? Ще ми служиш ли доброволно във всичко, което ти заповядам, ако я оставя жива?

— Да — каза той, а гласът му звънна силно в пещерата. — Пускаш я на свобода и се заклеваш, че това чудовище никога повече няма да се приближи до нея.

Неее , крещеше Ерин в ума си.

— Дадено — каза Анубиса.

— Не — извика Калигула. — Господарке, вие отнехте домашния ми любимец. Най-малкото, което можете да направите в благоволението си, е да ми оставите сестра й.

Анубиса наклони главата си, сякаш размишляваше, а след това се наведе, за да вземе „Сърцето на нереидата“.

— Не трябва да забравям новото си бижу — каза тя на Ерин и после се обърна към Калигула:

— О, имаш право, предполагам. Много добре, може да я имаш.

Вен изрева своето неподчинение и се хвърли напред към Калигула, като разсичаше и пронизваше шейпшифтърите и вампирите, които се осмеляваха да се изпречват на пътя му и да се опитват да го възпрат.

— Няма да я имаш!

Анубиса опря кинжала си до гърлото на Ерин.

— Вен! — извика тя с древния си глас. — Спри сега или тя умира в този момент.

Вен се препъна и спря, а лицето му бе изкривено от отчаяние. Той се вгледа право в очите на Ерин и тя едва долови звъненето на рубина през плена на Анубиса. Тогава някак си чу гласа на Вен в ума си.

Обичам те, Ерин. Ще те обичам цяла вечност. Без значение какво ще трябва да изтърпиш, помни това и ме чакай.

Подигравателният глас на Анубиса разсече стаята.

— Нямаш преимущество, атланте. Държа живота на възлюбената ти в ръцете си.

Вен вдигна меча си и всички в близост до него отстъпиха, но той обърна върха на острието и го притисна към собственото си сърце.

— Все още държа живота в ръцете си. Ако наистина искаш доброволната ми служба, освободи я и се закълни, че ще бъде в безопасност. Или ще пронижа сърцето си с този меч и няма да можеш да постигнеш своята цел.