Алиса Дей: Пробуждането на Атлантида

— Сега, Вен. Нещо ми казва, че трябва да тръгнем веднага.

При думите й в пещерата се завъртя леден вихър и Вен се усмихна.

— Страхотно време избра, за да се появиш, Аларик. Не искаше да си изцапаш ръцете, а?

Жрецът се появи пред тях и повдигна вежда. Лицето му бе бледо и изопнато и изглеждаше сякаш се бе състарил с векове за последните няколко дни.

— Правя, каквото е по силите ми, лорд Венджънс. Бих ли могъл да ви заинтригувам с един портал към Атлантида?

— Това е най-добрата идея, която си имал от доста време насам — каза Вен. — Но първо трябва да излекуваме един тигър.

Той заведе Аларик до мястото, на което лежеше Джак. Той бе сериозно ранен, но все още дишаше, въпреки безбройните си рани от нокти и зъби, през които изтичаше кръвта му. Аларик коленичи и задържа ръце над тялото на Джак, и очите на шифтъра се отвориха мигновено, докато целебната синьо-зелена светлина блестеше над тялото му, оставяйки здрава кожа, там където до преди миг бяха раните му.

Джак се изправи до седнало положение и хвана глава в ръцете си.

— Защо имам чувството, че съм изпуснал нещо?

Вен протегна ръка, за да му помогне да се изправи на крака.

— Изпусна доста. Даниъл ще те информира. Разбери какво е направил с Куин.

Джак оголи зъби.

— Той е сторил нещо на Куин?

— Това е дълга история, а ние трябва да вървим.

Вен се върна при Ерин, вдигна я заедно с рубина на ръце и хвърли един последен поглед към Даниъл. Аларик призова магията си и портала се появи. Те пристъпиха в излъчващия светлина овал, който щеше да ги заведе у дома.

— У дома, Ерин — прошепна й той, докато очите й се затваряха. — Отиваме у дома.

Атлантида, Храмът на нереидите

Ерин и Вен стояха с вплетени ръце и наблюдаваха как Райли спи. Здравият цвят се бе завърнал на страните й веднага щом Ерин запя заедно със „Сърцето на нереидата“, песен за изцелението на бъдещата кралица и бебето й. През последните няколко дни Райли прекара по-голямата част от времето в почивка. Хранеше се с питателна храна и после отново си почиваше, като недоволстваше малко при постоянните грижи на девиците от храма.

Мари се усмихна на Ерин.

— Както виждаш, тя и бебето се възстановяват. Не откривам дори намек, че нещо с тях не е наред и човешкият доктор, който Конлан и Аларик доведоха, ще го потвърди. Ти наистина сътвори чудо.

Ерин поклати глава.

— Песента на рубина бе чудото. Вашата богиня сътвори чудото. А, щом разбра, че сестра й е в безопасност се оправи съвсем. Аз просто използвах дарбата си, за да подпомогна процеса.

След настоятелната молба на Куин, Ерин и Вен решиха да не казват на Райли за кръвната връзка, която Даниъл бе наложил на Куин.

Последното, от което се нуждаеше Райли, бе още стрес по време на бременността.

Вен стисна ръката й.

— Постави живота си в опасност и се изправи срещу вампир-господар, като междувременно сподели съзнанието си с богиня. Бих казал, че няма защо да проявяваш скромност.

— Съгласна съм — отвърна Мари. — И сега ще ви оставя, за да мога да продължа приготовленията си и да посетя брат ми на повърхността, на място, наречено Флорида.

— Мари, радвам се, че те пускат да отидеш — каза Ерин. — Надявам се, някой ден да срещна брат ти.

— Значи ще го срещнеш, певице на скъпоценни камъни. И съм сигурна, че ще ръководиш мъдро храма в мое отсъствие. Благодаря ти, че избра да останеш и да изучаваш дарбата си заедно с нас. — Мари отново им се усмихна и ги остави насаме с Райли.

— От началото на възстановяването й това е първият път, когато брат ти се отдалечава от нея — отбеляза Ерин.

Вен трепна при споменаването на думата „брат“, но само кимна.

— Тя и бебето са неговият живот.

Ерин докосна ръката му.

— Вен, нека я оставим да спи.

Двамата напуснаха стаята и храма и се заразхождаха безцелно в градините. Накрая той проговори:

— Съжалявам, че Даниъл и сестра ти изчезнаха. Той е оставил кодирано съобщение на Джак, че ще се „покрият надълбоко“ и съм сигурен, че това означава, че ще я заведе на някое безопасно място, докато тя се възстанови. Той намери ковчежето, в което стоеше „Сърцето на нереидата“ и ни го изпрати. Аларик бе много доволен да си върне рубина, който бе взет от тризъбеца.

Тъгата, която постоянно витаеше в съзнанието на Ерин, се разля из нея.

— Това е добре за вашия камък. И аз се опитвам да продължа да вярвам на Даниъл, Вен, но в крайна сметка той е вампир, а изглежда те всички имат скрити мотиви.