Алиса Дей: Пробуждането на Атлантида

— Какво е това? — изкрещя Калигула. — Какво й даде? — Той зашлеви Диърдри толкова силно през лицето, че кръвта бликна от устната й, но тя само му се изсмя.

— Ти, суетен глупако! — Тя изплю кръвта от устата си и се изсмя отново. — Наистина ли мислеше, че можеш да ме смажеш?

Ерин притисна рубина до гърдите си и затвори очи. Когато ги отвори, богинята се беше върнала. Тя вдигна очи нагоре и преплете погледа си с този на сестра си.

— Сега ще пеем.

Когато двете сестри запяха като една и рубина поде заедно с тях, като присъедини своя бас към тяхното ясно сопрано. Симфония от чиста енергия и светлина обля пещерата, осветявайки и най-тъмните ъгли. Тя освети като с прожектори вампирите и шифтърите, които се свиха разтреперани по ъглите.

Калигула изпищя и пусна Диърдри, за да запуши с ръце ушите си, когато песента на рубина затанцува и се уви около него, изпълвайки го с чиста и невинна червена светлина, която беше в ярък контраст с гниещото в него зло.

Песента на рубина улови древния вампир в един затвор от кристално сияние, изградено изцяло от светлина и музика. Калигула неуспешно се блъскаше в трептящите стени, осъзнавайки че не може да избяга. Музиката заглушаваше звука на неговите крясъци, но разтворената му уста и опънатите жили на врата му говореха ясно за неговия плен. Вълна от ожесточена радост премина през Вен при тази гледка.

Диърдри се спусна на земята точно пред Ерин и двете се прегърнаха. Отдръпвайки се малко назад, Ерин без усилие издигна щит над двете им и се обърна към Вен:

— В безопасност съм, воине мой. Вече спокойно можеш да ме оставиш.

— Стой в безопасност! — отвърна той пламенно. — Остани зад този щит, независимо какво ще се случи.

Тя кимна и после прегърна сестра си отново и двете се обърнаха към Калигула, който продължаваше да стои в капан. Успокоен, Вен вдигна меча си и погледна към своите братя по оръжие.

— Сега!

Той, Джак и Джъстис тръгнаха напред към множеството стенещи и ревящи вампири и шифтъри. Въпреки всичко те не бяха твърде зашеметени, за да отстъпят и битката тепърва предстоеше. Посичайки всичко, което се изправеше пред него, Вен си проправи път към мястото където Даниъл стоеше наведен над Куин.

Но закъсня. Докато забиваше сребърното острие на кинжала си в сърцето на напълно трансформиран върколак, той видя как Даниъл вдига китката си и прави разрез през нея и как след това я притиска към разтворените устни на Куин.

— Не! — Вен се хвърли към него, но отново закъсня. Куин вече бе повдигнала глава и бе сграбчила с две ръце китката на Даниъл, докато пиеше от вената му.

Предателското копеле беше завършило кръвната връзка помежду им и по този начин се бе свързал с Куин завинаги и щеше да има власт над нея. Вен вдигна меча си, когато си спомни един решаващ факт. Кръвната връзка се прекъсваше със смъртта на вампира, който я създаваше.

— Ще изпитам истинско удоволствие да изтръгна сърцето от гърдите ти — изръмжа той.

Даниъл вдигна глава, а в очите му се четеше неописуема умора.

— Тя умираше, Вен. Беше слаба от предната битка и изцелението, а аз трябваше да взема твърде много кръв от нея. Ако не бях осъществил преливането, щеше да умре, защото наоколо няма никакви болници.

Вен видя истината в очите на вампира и бавно отпусна меча си. Куин най-накрая пусна китката на Даниъл и погледна към Вен. На устните й блестяха мънички капчици кръв.

— Мъртви ли сме вече?

— Не, но може би сме се озовали в ада.

Даниъл погледна открито Вен.

— Аз съм спартанец, воине. Ние сме измислили ада.

Той се изправи и вдигна Куин в ръцете си.

— Ще я изведа на повърхността или поне достатъчно далеч, преди слънцето да изгрее и да ме спре. Успех със задачата ти, атланте.

— Ако тя умре или ако я нараниш по някакъв начин, ще те намеря и ще те набуча на кол пред слънцето — отвърна Вен, а в гласа му прозвуча зловещо обещание.

— Тя ще започне да ме презира, веднага щом дойде на себе си — каза Даниъл мрачно. — Мислиш ли, че да срещна слънцето може да бъде по-лошо? Отляво зад теб!

С тези думи Даниъл се изстреля във въздуха към тавана на пещерата, по посока на това, което Вен предположи, че е единственият изход на вампирите. Той се обърна с лице към налитащата от ляво заплаха и разсече с меча си вампира през устата, като почти отсече горната част на черепа му. Когато той падна на земята, Вен издърпа меча си от устата му и го наряза на парчета, за да довърши започнатото.

Отстъпвайки назад от локвата разлагащо се вампирско тяло, той моментално се увери, че щита на Ерин е непокътнат, а после се спусна към мелето.