Катрин Панкол - Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Ще се прибирам. Утре трябва да ставам рано.

— Аха! Сетих се какво беше, носех червен шал!

— Страхотно просташко!

— Моля ви…

Каква кретенка, възмути се Ортанс. Тоя за нищо на света няма да се съгласи да я изпрати! „Шт!“, заповяда Гари, докато пръстите му продължаваха да очертават устните й. Знаеш ли, че устните ти са несъразмерни? Ортанс се дръпна, какво искаш да кажеш, че не съм нормална? Не, напротив, ужасно си обикновена, всички имаме несиметрични устни. Аз обаче не. Аз съм съвършена.

— Мога да ви оставя с колата където пожелаете. Къде живеете? — осведоми се мъжът.

— Аха! Най-после да кажете нещо, което си заслужава да се отбележи.

Шарлот Брадсбъри опита да се изправи, но не успя. Въпреки това не се отказа, но след всеки опит тежко се тръшкаше обратно на леглото. Накрая се отказа и седна.

— След като ви казвам, че отдолу има някой… Чувам ги да си говорят.

— Хайде, подайте ми ръка да ви измъкна оттук и да ви хвърля у вас!

Шарлот Брадсбъри измърмори нещо, което нито Гари, нито Ортанс разбраха, но най-сетне ги чуха да си тръгват, като тя залиташе, а мъжът я крепеше.

Гари се наведе над Ортанс и безмълвно й се залюбува. Тъмните му очи сякаш отразяваха някаква първична мечта и хвърляха необуздани, диви проблясъци. Би било суперприятно да останат да живеят скрити под палтата, на завет, да похапват сладки и да пият кафета с дълги сламки, нямаше да се налага да стоят изправени и да бягат във всички посоки като Мартенския заек от „Алиса в Страната на чудесата“. Никога не съм го понасял този Заек с неговия джобен часовник… Бих желал да прекарам живота си, слушайки Глен Гулд, да целувам Ортанс Кортес, да галя косата на Ортанс Кортес, да вдишвам ухаещата на цветя кожа на Ортанс Кортес, да композирам за нея мелодии, ми-фа-сол-ла-си-до, които да й припявам на ушенце.

Бих желал, бих желал…

Той затвори очи и целуна Ортанс Кортес.

Значи, това била целувката, изненада се Ортанс Кортес. Това сладко изгаряне, което те кара да се нахвърлиш върху другия, да го погълнеш, да го оближеш, да го събориш, да потънеш в него, да изчезнеш…

Да се разтвориш в бездънно езеро, оставяйки устните, косата, главата си да се носят на повърхността…

Да си изгубиш паметта.

Да се превърнеш в топче карамел, да се оставиш да те вкусят с върха на езика. На свой ред и ти да вкусиш другия, преоткривайки мириса на сол и подправки, уханието на кехлибар и кимион, на кожа и сандалово дърво.

Това било, значи…

Досега беше целувала само момчета, които й бяха безразлични. Целуваше се, за да получи нещо или защото така беше прието, отмятайки кичур лъскава коса, вперила поглед през рамото на партньора. Целуваше се, без да изпитва удоволствие, възмущаваше се, ако се случеше да я ухапят, отвращаваше се от изненадващо промъкнал се канибалски език, от лигава целувка. Случвало й се бе да се целува от безделие и досада, заради идеята или защото навън валеше, или понеже прозорците бяха разделени на малки квадратчета, които не бе успяла да преброи. А и още — неприятният спомен й разваляше настроението, — за да получи от един мъж чанта на „Прада“ или блуза на „Клое“. Предпочиташе да не си спомня. Беше отдавна. Тя беше дете, той се казваше Шавал 8 8 Виж „Жълтите очи на крокодилите“, цит.изд. — Б.пр. . Отвратителен, недодялан грубиян!

Тя се върна на устата на Гари и въздъхна.

Оказва се, че целувката може да ти достави удоволствие.

Удоволствие, което прониква в тялото, припламва в безброй искри, кара те да тръпнеш там, където дори не си подозирала.

Удоволствието… Насладата!

И в същия миг се сепна — не бива да се доверява на удоволствието.

Двамата излязоха и поеха в нощта.

По белите улици на изисканите квартали към Хайд Парк. Улици, назъбени от бели каменни стълбища, дисциплинирано наредени едни след други.

Към апартамента на Гари.

Крачеха мълчаливо, хванати за ръка. По-скоро ръцете и краката им се движеха синхронно, устремени в една посока, ляв, десен, ляв, десен. Със сериозния вид на гвардейците на Нейно кралско величество, съсредоточени под мечите калпаци. Ортанс не бе забравила тази игра — да вървиш в крак, да следваш ритъма. Беше петгодишна, държеше майка си за ръка и се прибираше от училище „Дени Папен“. Тогава живееха в парижкото предградие Курбвоа. Тя не харесваше осветлението на централната улица. Не харесваше и централната улица. Също както не харесваше и техния блок, и неговите обитатели. Ненавиждаше Курбвоа. Отблъсна миналото и се върна в настоящето.