Катрин Панкол: Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

— Мисли каквото искаш, обаче я държах с една ръка и те търсех с поглед.

— Май ще ти е нужен бял бастун!

— Видях те да разговаряш с двама кретени. Затова се отказах. Ти си падаш по кретените.

Той си сложи отново слушалките и започна да придърпва палтата върху себе си, опитвайки се да потъне отново в тежката и мека маса, която го скриваше от околния свят.

— Гари! — изкомандва Ортанс. — Чуй ме.

Той извади едната си ръка и я притегли към себе си. Тя се гмурна в море от вълнени меки материи, надуши множество парфюми, разпознавайки по някой от „Ермес“, „Шанел“, „Армани“, уханията се смесиха, премина през копринени подплати и набръчкани ръкави, опита се да устои на ръката, която я притегляше, но той я притисна до себе си и придърпа палтата отгоре им.

— Шт! Не бива да ни открият!

Тя завря нос във врата му. В следващия миг усети пластмасовата слушалка и в ухото й зазвуча музика.

— Слушай само колко е прекрасно! „Добре темперираното пиано“ на Бах.

Той леко се отдръпна и я изгледа. Усмихваше се.

— Чувала ли си нещо по-прекрасно?

— Гари! Защо…

— Шшт! Слушай… Глен Гулд не удря по клавишите, той ги подбира, преживява ги, пресъздава ги, извайва ги, изобретява ги, за да извлече от пианото онзи изключителен звук. Дори не му се налага да свири, за да сътвори музика! Всичко е страхотно плътско, материално и нематериално…

— Гари!

— Чувствено, сдържано, ефирно… Сякаш… не мога да намеря думи да го изразя.

— Когато ми каза да дойда тук…

— Все пак най-добре е да се слуша.

— Бих искала да разбера…

— Ама ти изобщо не млъкваш!

Вратата на стаята се отвори рязко и се чу кряскащ женски глас. Гърлен, натежал, провлачен глас на жена, прекалила с пиенето. Тя се движеше из стаята, залитайки, блъсна се в камината, изруга, започна да рови в купчината дрехи за палтото си.

— Не го оставих на леглото, сложих го върху рамката. Все пак говорим за дреха на „Баленсиага“.

Не беше сама. Говореше на някакъв мъж.

— Сигурна ли сте? — попита той.

— Що за въпрос! „Баленсиага“! Надявам се, че знаете за какво говоря!

— Това е Шарлот! — пошушна Гари. — Познавам гласа й. Господи! Ама се е насвяткала! Тя, която не близва алкохол!

— Да сте виждали Гари Уорд? Трябваше да ме изпрати до дома. Внезапно изчезна. Изпари се. Яко дим! I’m so fucked up. Can’t even walk!7 7 Така се подредих. Не мога да се държа на краката си! (от англ.) Б.пр.

Тя се тръшна на широкото легло и Гари мълниеносно сви дългите си крака, преплитайки ги с тези на Ортанс. Направи й знак да мълчи и да не шава. Тя чуваше как сърцето му силно бие, чуваше глухото бумкане на собственото си сърце. Направи опит да накара сърцата на двамата да затуптят в унисон и се усмихна. Гари се досети, че тя се усмихва, и шепнешком я попита: защо се смееш? Не се смея, просто се усмихвам. Той я притисна по-силно и тя не се възпротиви. Аз съм твоя пленница, защото в момента не мога да мръдна, но почакай само да… Той закри устата й с длан и тя продължи да се усмихва в дланта му.

— И престанете да се оглеждате! — се провикна Шарлот Брадсбъри с дрезгав глас. — Струва ми се, че на леглото има някой… Току-що се разклати.

— Аз пък мисля, че доста сте си пийнали. По-добре да се приберете и да си легнете. Изглеждате зле — отвърна мъжът с тон, с който се говори на болно дете.

— Не! Леглото се заклати, уверявам ви!

— Така твърдят всички, като прекалят с пиенето. Хайде, прибирайте се у вас!

— Но как да се прибера? — изхлипа Шарлот Брадсбъри. — Ох! Боже мой! Никога не съм изпадала в подобно състояние… Какво се случи? Имате ли представа? И престанете да се оглеждате в това огледало! Ужасно е досадно!

— Не се оглеждам, мисля, че нещо ми липсва. Нещо, което носех, когато дойдох.

— Не търсете повече! Липсва ви нещо, което никога няма да имате.

— А, така ли?

„Какво ли ще му сервира?“, въздъхна Ортанс. По-добре да се измете, за да можем да се измъкнем оттук. Аз съм си много добре, отвърна Гари. Би трябвало да го правим винаги, на всички купони, да се мушкаме под палтата и… Той леко прокара пръст по устните й в нежна милувка. Много ми се иска да те целуна, Ортанс Кортес. Тя почувства дъха му, който едва доловимо докосна устните й, прекалено е лесно, Гари Уорд, хич не ми минават тия, целувката така или иначе няма да ни се размине, но не сега. Нежният му показалец следваше очертанията на устните й. По-сложните неща ще ги оставим за по-нататък, имам купища идеи по въпроса…

— Няма да ви питам какво е, защото се опасявам, че ще е нещо обидно — отговори мъжът.