Катрин Панкол: Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Тя ги заряза и отиде да остави палтото си в една просторна стая, която служеше за гардеробна. Хвърли го на леглото, на което се трупаха изкуствени кожи, анораци в цвят каки, черни шлифери, оправи косата си пред голямото огледало над камината, като насърчително си мърмореше: „Идеална си, скъпа, направо си без грешка“. Ще налапа въдицата като чудодейната златна рибка. С елегантните обувки на висок ток „Диор“ и малката черна рокля „Алая“, която откри в магазинчето за маркови дрехи втора употреба на „Брик Лейн“, изглеждаше страхотно секси и същевременно суперрезервирана. Секси, ако пожелая, резервирана, ако реша, прошепна тя, изпращайки въздушна целувка на отражението си в огледалото. Все още не съм решила дали да го убия мигновено, или да поотложа екзекуцията… Ще видим как ще се развият нещата.

Нещата се развиха мълниеносно. Излизайки от импровизираната гардеробна, зърна Гари под ръка с омразната Брадсбъри, която точно тогава прихна високо, отметна глава, разкривайки бялата си гръд, и деликатно сложи ръка пред бледите си устни, за да тушира внезапно избликналата радост и да избегне всякаква вулгарност. Гари я притискаше до себе си, прихванал я през тънката талия, ужасно тънката талия. Свел тъмнокосата си глава до тази на Чумата… Ортанс само дето не се спомина.

Едва не се върна да наругае огледалото, да си грабне палтото и да си тръгне.

Но се сети за усилията, които бе положила, за да проникне с взлом на това място, стисна зъби и се отправи към бюфета, където си изкара гнева на евтиното шампанско и на пъпчасалия сервитьор.

А сега какво да правя?

Да свали първия изпречил се насреща й горе-долу приемлив мъж и да зачурулика, увесена на ръката му? Прилаган безброй пъти трик. Изтъркана, патетична и жалка стратегия. Ако я приложа, Гари ще разбере, че съм стигнала дъното.

Не, не! Ще си придам доволния вид на необвързана млада дама, която не може да намери подходящия ерген, защото се цели много нависоко… Ще се усмихвам пренебрежително, ще се престоря на изненадана, ако се натъкна на проклетата двойка, и ще се постарая да открия в тълпата един-двама тъпаци, с които да се престоря, че съм увлечена в разговор, преди да се прибера вкъщи… с метрото.

Мери Дорси беше подходяща за целта. Тя бе от ония покъртителни моми, чиято единствена цел в живота е да си намерят мъж. Без значение какъв, само да го задържи повече от четирийсет и осем часа. А ако го задържеше цял уикенд, се чувстваше на прага на пълното блаженство. Обикновено момчетата, които Мери Дорси отвличаше в апартамента си на южния бряг на Темза, изчезваха много преди да разбере как се казват. Последния път, когато Ортанс я срещна на Бароу Маркет, където я бе замъкнал Никълъс, Мери й пошушна, ужасно е сладък! Ще ми го отстъпиш ли, след като му се наситиш? А ти видя ли какъв несъразмерен торс има? „Прекалено е дълъг!“, отсече Ортанс. Дреме ми. Дълъг торс, подобаващ израстък.

Мери Дорси беше безнадежден случай. Бе опитала всичко: срещи с непознати, всякакви партита за запознанства, по обяви, с евреи, с християни, с лейбъристи, с торита, с мръсници, с перверзници, по интернет… Готова бе на всичко, само и само да не кисне вечер сама вкъщи и да си похапва шоколадови бисквитки, ридаейки на финалната сцена на мелодрамата „Една незабравима любов“ 6 6 Филм на режисьора Лео Маккери (1957 г.) — Б.пр. , когато Кари Грант най-сетне разбира, че Дебора Кер крие нещо от него под голямото бежово одеяло. Сама, навлякла избелял анцуг, в компанията на нахвърляните наоколо безброй измачкани хартиени носни кърпички, Мери ридаеше, искам мъж, който да повдигне моето одеяло и да ме отнесе в обятията си! И понеже вече беше видяла дъното на цели купи сладолед и на бутилка „Драмбуйе“, добавяше, цялата лепкава и с размазан грим на очите: „Не останаха вече такива като Кари Грант, край, няма такива… истинските мъже са на изчезване“, преди да се затъркаля на пода и дълго да циври насред смачканите хартиени кърпички.

Обичаше да разказва тези жалки сцени, които не я представяха в добра светлина. Твърдеше, че човек трябвало да се отврати от себе си вдън душа, за да може да продължи напред.

Споменът за един такъв разговор промени траекторията на Ортанс, която тъкмо се канеше да сложи ръка на рамото на Мери Дорси. Девойката се насочи към някакво русо, очарователно, смайващо създание.

Агнес Дейн. Самата тя от плът и кръв. Ето това бе момичето. Момичето с главно „М“. Беше на път да измести от модния подиум Кейт Мос. Рекламното лице на „Бърбъри“, „Джорджо Армани“, „Жан-Пол Готие“, момичето, което пее с рок групата „Файв О’клок Хироус“ и се появява на кориците на „Вог“, „Ел“, „Грация“. И тя беше поканена, много руса, много слаба, вързала много русата си и много къса коса с шал в наситено морскосиньо, с яркочервен чорапогащник и ослепително бели кецове, къса дантелена, пърхаща рокличка и възтесничко, изтъркано дънково яке.