Ахмет Алтан - Изневяра

На сутринта Айдан се събуди с предчувствието, че Халюк няма да стане главен лекар. Също както преди време предусети, че и Хасан няма да стане директор. И на двамата не им достигаше нещо, за да растат в службата. За себе си знаеше, че като й дойде времето, ще стане директор — имаше в себе си това, което липсваше на двамата мъже. Не знаеше какво точно е „това нещо“, но беше сигурна, че го има.

На работа вече не мислеше нито за Халюк, нито за избора на главен лекар. Мислеше за Джем. Защо не я търси? Последния път му каза, че когато пожелае, може да й се обади, но от Джем — ни вест, ни кост. „Дали пък не си спомням грешно? Да не би да му казах, че аз ще го потърся, и той да чака?“ — мина й през ума.

И искаше, и не искаше да се обади на Джем. Дали щеше да спечели, или не Халюк, нямаше значение, но за него това бяха важни дни, така че не й се искаше Джем да дойде точно сега. Въпреки това развълнувано подскачаше при всяко позвъняване на телефона.

Толкова се беше изморила от дилемата в себе си, че всяко нещо събуждаше все повече чувства и копнежи, които безмилостно си противоречаха едни на други. Въпреки емоционалната си обърканост продължаваше да върши работата си прецизно и стриктно, както преди, но се боеше да не пропусне нещо, затова отвори един бележник на бюрото си и започна да си води записки в него. Разбираше, че може да забрави.

В деня на избора помогна на Халюк да се облече, сама завърза вратовръзката му.

— Изглеждаш много елегантен. Този костюм много ти прилича.

Целуна го и го изпрати.

— Желая ти късмет! Надявам се, че ще спечелиш, но ако случайно не те изберат — не си стягай душата — не е толкова важно.

Този ден осъзна, че всъщност искаше Халюк да спечели. При всяко позвъняване на телефона очакваше да чуе неговия глас. Беше сигурна, че ако го изберат, ще й се обади.

Вечерта приготви вкъщи най-любимите мезета на Халюк. Двете със Селин подредиха масата и седнаха да го чакат.

С влизането на Халюк разбра, че не са го избрали.

Халюк погледна масата, направи опит да се усмихне, но от това лицето му само се сбръчка и каза:

— Не ме избраха…

— Здраве да е… Те губят от това, не ти…

Приспа Селин и се върна на масата. Опитваше се да развесели мъжа си. Често надигаше чашката да се чукнат, говореше му, но Халюк си оставаше потиснат. Не можеше да приеме, че е загубил.

— Защо не ме избраха? Каква е причината всъщност?

— Прекалено добър си за тях.

Загубата като че отрезви Халюк и той не приемаше успокоенията й. Опитваше се да открие причината.

— Не, не загубих, защото съм добър… Нещо не ми достига, нещо ми липсва и за това не ме избраха, но какво…

— Е, хайде, нали ти самият каза, че не им трябва честен човек…

Този път Халюк наистина се засмя:

— Но ти каза, че това не е вярно!

— Защото бях ядосана, затова го казах.

— Видели са някакъв недостатък в мене… Вероятно нещо не ми достига… Не може всички да са се излъгали…

— Завиждат ти…

— Не, не е това… И новият главен лекар е човек на ниво… Не е от завист… Както и да е… Стана така, както ти искаше. Ще се върна отново в операционната. Доколкото разбирам, никой няма да разреши да изляза от там… И защо толкова исках да стана главен лекар? Вероятно, за да ти се харесам…

— Скъпи, аз поначало те харесвам. Много!

— Не ме харесваш, знам… Понякога си мислиш, че съм дете или глупак, но не съм чак толкова глупав, колкото си мислиш… И ти като тях ме харесваш само в операционната. Никой не ме харесва извън операционната… Никой…

От много дълго време насам Айдан за пръв път почувства нещо подобно на любов към мъжа си — искреността, с която сподели пред нея мислите, съмненията си я разчувстваха силно.

— Какво говориш, аз се възхищавам от тебе, прекланям се пред таланта ти.

Халюк й отговори шеговито, но от тона му пролича, че не й вярва:

— Разбира се, прекланяш се, скъпа… Ако ти се случи нещо с мозъка, ще дойдеш при мене… И тези, които не ме избраха, ако имат проблем, ще дойдат при мене… Забелязваш ли обаче, че идват при мене само когато имат проблем с мозъка, но не и ако всичко им е наред…

— Не говори така, та аз се омъжих за тебе…

— Но сега не си много доволна от това… Миналия ден каза, че всичко можеше да бъде по-различно… Искаш някои неща да са по-различни…

Айдан се протегна и хвана ръката на Халюк.

— Защо се ровиш в тези неща сега… Хайде да изгледаме един филм…

— Филм ли искаш?

— Ако искаш, можем да излезем навън. Ще се обадя на майка ми да дойде при Селин, а ние ще отидем някъде.