Ахмет Алтан - Изневяра

Никога след това не можа да забрави този момент. Сърцето й биеше толкова бързо, че Айдан се боеше, да не би да се препъне и спре. С огромно усилие на волята отвори вратата.

Когато Джем прекрачи прага, Айдан го хвана за ръката и без да говори, без да му предложи да седне или да пие нещо, го поведе през салона към спалнята. Ако тялото й останеше още няколко минути без докосването на Джем, вероятно щеше да се свлече безчувствена на пода. Разсъблече Джем и както си беше с роклята, се притисна до него. Искаше през дрехата си да усети голотата му. После бързо се съблече.

В леглото дори не прегърна Джем, а веднага сложи ръце върху раменете му и го натисна надолу. Тялото й не можеше да чака повече, искаше много неща наведнъж. Когато лицето на Джем се изгуби между бедрата й, стаята започна да се върти пред погледа й — бързо и още по-бързо, и още по-бързо… Светът, вселената, хората, постепенно оставаха някъде много, много далеч.

Всичко й беше познато: леглото, махагоновия гардероб насреща, огледалото с позлатена рамка, многобройните разноцветни шишенца с парфюми, чуждестранните надписи върху плоските кутии с кремове, малкото кафяво петънце в ъгъла на тавана, спомен от наводнението на съседите през миналата година, смъкнатата на пода завивка, чаршафите, купени от Париж, книгите и английските списания върху нощното шкафче — всичко й беше познато… Познаваше ги заедно с Халюк. Сега обаче в леглото, в което многократно се беше любила с мъжа си, имаше друг мъж — докосваше я, любеше я и това разпалваше възбудата й неимоверно; правеше неща, които Халюк никога не би си позволил да й причини, болеше я, но й беше и хубаво…

Чувстваше се център на света. Стаята, земята, вселената се въртяха около нея.

Докато се любеха, беше изкарала Халюк от стаята и от живота си и на негово място бе сложила Джем. Двамата мъже не подозираха, но докато се любеше, Айдан сменяше местата им. Единият си мислеше, че живее живота си, другият изобщо не подозираше случващото се, но Айдан ги разместваше така, както на нея й се искаше. Любейки се в тази стая, беше взела Джем за свой съпруг. Беше се венчала за него, бяха заживели заедно, без грях. Макар и за кратко, бе подредила живота си, изгладила всички недоразумения, бе се превърнала в богиня и на своя живот, и на този на мъжете си.

Погази светостта на брака в дома, в брачното ложе, в дома, в който всичко я свързваше със семейството, който беше нейна крепост, и изпитваше от това невероятна трепетна наслада. Хем съгрешаваше, хем го правеше зад сигурно прикритие. Тук можеше да се разпорежда с живота си — да изхвърля и приема когото си иска, да гради каквито си иска мечти и планове. Тук тя беше господар, чувстваше се силна.

Не мислеше за греха. Нямаше и чувство за вина. Или бяха толкова малки на фона на останалите й чувства, че не ги забелязваше. За пръв път се люби с Джем, без да се чувства виновна и гузна, в мир и разбирателство със самата себе си. Присъствието на Джем в тази обстановка прекрасно се вписваше в хармонията на душата й. В почивката между любенето стана — чисто гола — и без да се притеснява от голотата си, излезе от собствената си спалня, влезе в собствената си кухня, отвори собствения си хладилник, извади собствените си питиета, напълни собствените си чаши и ги поднесе на собствения си мъж. Състоянието, в което се намираше, я караше да се чувства силна, готова да се опълчи срещу всекиго и всичко — хората, света — да сдъвче и изплюе правилата, нормите им и това умножаваше удоволствието от преживяното в леглото.

Понякога се случва да удариш ръката си някъде — отдръпнал си я, но все още чувстваш удареното. Така се чувстваше Айдан, когато лежеше до Джем през една от почивките между любенето.

— Трябва да дойдеш отново тук — измърка сладострастно.

Джем седна върху коленете си и се наведе над нея:

— Ще дойда една нощ, когато всички у вас спят…

Айдан потръпна като ударена с ток. Гореща, огнена кръв опари жилите й, милиони мравки с огнени крачка плъзнаха по тялото й. Устата й пресъхна. Облиза устни. Съзнанието й се опитваше да каже „не“ на това плашещо предложение, но тялото, жадуващо всеки път за повече и повече емоции, крещеше „да“. Айдан послуша гласа на плътта:

— Преди да дойдеш, ми кажи, за да оставя Селин при майка ми… Когато Селин е тука — не може.

— Ще дойда една нощ през следващата седмица.

Надвечер, когато изпращаше Джем, тялото й беше сито и доволно, но въображението, подкладено от него, беше на ръба на лудостта. Мисълта, че може да направи такова нещо, караше краката й да омекват, ръцете й да треперят. Въображението й раждаше милион и една фантазии.