Марина Фиорато - Мадоната на бадемите

И тримата синове на Бернардино тръгват по стъпките му, и тримата по едно или друго време от живота си дават своя принос към работата на баща си в манастира „Сан Маурицио“.

Еванджелиста (Елиях) Луини става бележит художник и се установява в Генуа, където се смята, че през 1544 година е нарисувал герба на града на прочутия фар.

Джован Пиетро (Йовафет) Луини рисува прочутата „Тайна вечеря“ в Залата на монахините в „Сан Маурицио“. Апостол Йоан (който е отпуснал нежно глава върху рамото на своя Учител) безсъмнено е изобразен като жена, а в друга от фреските на Джован Пиетро се появява като Мария Магдалина.

Аурелио Луини е най-младият и най-талантливият от синовете на Луини и като такъв именно той наследява прочутата „Либричоло“ — тетрадката на Леонардо с човешки лицеви аномалии. Вероятно именно заради нея той се превръща в талантлив художник на гротески. Приносът му към стенописите на „Свети Мавриций“ е красива фреска, изобразяваща Потопа. Внимателните наблюдатели несъмнено ще забележат, че сред двойките съществуващи на земята животни, влизащи в Ноевия ковчег, са и двойка еднорози.

Какво става със Симонета ди Сароно ли? Тя живее по стените на „Свети Мавриций“ в лицето на всяка светица и на всяка Мария Магдалина, както и в Сароно, където всяка Мадона е тази същата дама. Голяма част от тези свети жени на едно или друго място от одеждите си носят символа на сърцето от бадемови листа. За мен това е повече от доказателство, че тази красавица с червената коса, белите ръце и прихлупените, ломбардски очи е била неразривна част от живота на Бернардино Луини, както и от сърцето му. А може би никога не е съществувала. В Ноевия ковчег на Аурелио има еднорози, и така, както в неговия стенопис, част от тази книга е истина, друга — измислица.

Marina Fiorato

The Madonna of almonds, 2009

Издание:

Марина Фиорато. Мадоната на бадемите

ИК „Кръгозор“, София, 2012

Английска. Първо издание

Коректор: Мария Тодорова

Технически редактор: Ангел Йорданов

Предпечатна подготовка: Георги Иванов

Дизайн: Иван Тодоров Домузчиев

ISBN: 978–954–771–289

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36043

Последна корекция: 30 декември 2015 в 18:59

Гелфи (понякога наричани „гвелфи“) и гибелини са враждуващи политически течения в Италия от XII — XIII век. Гибелините се опитват да обединят Италия под знамето на Свещената Римска империя, т.е. на немския император, докато гелфите са на страната на папата и се борят или за запазване на самостоятелността на градовете държави, или най-малкото за обединението им около църковните ценности и папата. — Б.пр.

Книжлето (ит.). — Б.пр.

Chiaruscuro (ит.) — светлосянка. — Б.пр.

Sfumato (ит.) — мек, преливащ се тон или багра, нюансиране. — Б.пр.

Giocondo (ит.) — весел, жизнерадостен. — Б.пр.

Отче (ит.). — Б.пр.

„Елиях“ е оригиналното еврейско звучене на името, познато в българската традиция като „Илия“, а в англоезичния свят като „Илайджа“. — Б.пр.

Хипокрас — напитка, съставена от медовина, гроздов сок и билки. — Б.пр.

Grappa (ит.) — гроздова ракия. — Б.пр.

Паоло Учело (1397 — 1475) — флорентински художник, покровителстван от Медичите. Представител на ранния Ренесанс и един от създателите на линейната перспектива. — Б.пр.

Condottiere (ит.) — командир. — Б.пр.

Според някои източници — 6666, но тази версия вероятно има връзка с християнската идея за дяволското число. — Б.пр.

Архиепископ на Генуа от края на XIII век. — Б.пр.

Алюзия с апостол Петър, който преди първи петли три пъти се отрича от Христос. — Б.пр.