Лорън Донър: Слейд

— Хубави са — съгласи се младата лекарка. Изправи се и посегна към чантата си. — Ще се видим утре. Обади се, ако имаш нужда от мен.

— Ще го направя, док… ъъъ, Триша.

Тя излезе от медицинския център и тръгна надолу по улицата. Къщата й бе само на една пресечка навътре в района, където бяха построени десетки жилища селски тип за човешките служители. Нейната беше малка, сладка и синя. Младата жена погледна към луната и реши, че вечерта е прекрасна.

— Малко е късно да се разхождаш сама наоколо — изхриптя зад нея дрезгав мъжки глас.

Триша ахна и се обърна, постара се да не показва изненадата си, когато видя Слейд. Той бе облечен в черна униформа и вниманието й се фокусира върху дясната страна на гърдите му, където ясно се открояваха буквите НСО, отпечатани на малък участък. Вдигна поглед и срещна най-удивителните сини очи. Те бяха като тъмни езера, в които можеше единствено да се взира.

Ако бе служител от НСО, то той сигурно бе доста жилав, за да оцелее след най-лошите жестокости в лабораториите и ако информацията на Пол бе вярна, бе един от прототиповете, обучавани да се бият, а ужасните неща, сторени с него, са били филмирани. Това означаваше, че Слейд можеше да бъде супер опасен. Тя си пое дълбоко въздух и опита да успокои ударите на сърцето си.

— Не те видях, нито те чух — призна Триша.

Острите му зъби блеснаха, когато й се усмихна.

— Точно това исках да ти покажа. Не трябва да се разхождаш сама. Може да бъде опасно.

— Това е строго охраняван обект, навсякъде има пазачи. — Тя се намръщи. — Мисля, че съм в безопасност. — Освен с теб , поправи се мълчаливо. Той е твърде привлекателен. Виж само тези великолепни очи и уста. Чудя се какво ли би станало, ако го целуна? Не го приближавай , заповяда си мислено. Той не помни.

Мъжът сви широките си рамене.

— Все още ли искаш да научиш нещо за чифтосването между нашите два вида?

Този въпрос незабавно й причини сърцебиене.

— Говорил си с господин Фюри и госпожа Брауер? Нима са променили мнението си да ми дадат достъп до тях? — Вълнението от факта, че ще й се удаде възможност да разговаря с двойката, която живееше съвместно, бе мигновено и силно. Можеше да научи толкова много от тях. Щеше да върши нещо реално, вместо да седи зад бюрото в очакване на пациенти, порязали се с хартия, да дойдат на преглед. — Бих искала да ги уговоря да направим няколко прости теста.

— Не. — Слейд направи крачка към нея. — Те, както и преди, не са заинтересовани. Просто се чудех, дали все още се надяваш да научиш нещо за чифтосването между нашите видове.

Вълнението й угасна.

— Проявявам голям интерес. Да не би да има още двойки, за които не съм чула? Ако има такива, високо бих оценила възможността да говоря с тях.

Слейд пристъпи още веднъж и спря само на крачка от Триша, което я накара да осъзнае, че той е с около тридесетина сантиметра по-висок от нея.

Младата жена веднага се почувства заплашена от неговия размер. В паметта й проблесна споменът как я бе приковал с огромното си тяло към болничното легло. Тя преглътна трудно и се постара привличането й към него да не се изпише на лицето й.

— Можем двамата с теб да отидем вкъщи. — Мъжът й намигна. — Разрешавам ти да изследваш по мен всичко, което искаш, док. — Погледът му се плъзна надолу и той се загледа в гърдите й, преди вниманието му да се насочи отново към лицето й. — Ще бъда повече от щастлив лично да ти покажа как бихме могли да имаме сексуална връзка. Свободен съм за един час безразсъден секс.

Триша отстъпи крачка назад, зашеметена. Знаеше, че не трябва да се изненадва, тъй като веднъж вече бе говорил с нея дори по-зле. Той не си спомняше, но тя — да. Изпита болка затова, че й предлагаше толкова малко и нещо толкова тривиално, след като бе станал нейна фиксидея.

— Не, благодаря.

Кожата, в непосредствена близост до очите му, се набръчка от смях и той сви отново рамене.

— Ти губиш. Знаеш как да ме намериш, ако промениш мнението си. Ще те придружа до входната ти врата.

— Не, благодаря.

— Ще те съпроводя до дома ти. — Развеселеният израз на лицето му остана. — Така че тръгвай, док. Или можем да останем тук. Така или иначе, аз съм залепен за теб, докато стигнем твоята къща.

Младата лекарка се извърна и тръгна бързо по тротоара. Можеше да го почувства зад себе си, но мъжът не издаваше нито звук. За такъв огромен човек се движеше много тихо. Когато стигна двора си, тя се обърна и ахна колко близо бе до нахлуване в личното й пространство.