Лорън Донър: Слейд

— Безопасно до вкъщи — прошепна той. — Сигурна ли си, че не искаш да вляза вътре, док?

— Сигурна съм — заяви решително.

Ръцете й трепереха, когато се втурна към вратата. Щеше ли да се опита принудително да влезе в дома й и да я притиска с предложението си да правят секс? Отключи вратата и се обърна да му каже да си тръгва, но той бе изчезнал.

Триша слезе от верандата и погледна в двете посоки на тротоара, мъжът не се виждаше никъде. Тя се намръщи. Къде се скри толкова бързо? Слейд я дразнеше много силно. Побърза да се прибере вътре и заключи вратата след себе си.

Младата жена остави чантата си на масичката до входа и тръгна към спалнята. Мина покрай празната стая за гости, спомняйки си, че трябва да поръча бюро и няколко шкафа за документи, за да обзаведе домашния си офис.

Когато влезе в спалнята, се огледа наоколо. Мразеше голямото легло с балдахин, чиито дебели дървени стълбове се извисяваха до тавана. То заемаше твърде много място в стаята. Беше получила къщата обзаведена, но нищо от мебелировката не й харесваше.

По пътя към банята съблече дрехите си. Нима Слейд наистина не си спомня за мен? Може би играе някаква извратена игра, за да види дали ще кажа нещо. Не беше сигурна. Бе доста убедителен, ако наистина искаше тя да повярва, че никога не се бяха срещали в миналото. Пусна душа и изчака малко, докато се загрее водата.

Пристъпи с въздишка под топлата струя. Защо бе привлечена от него? Не можеше да отрече, че той я бе заговорил. Вероятно от любопитство. Не беше уверена в мотивите, но всеки път, когато я погледнеше, тя си спомняше за грубия, му горещ език, дразнещ шията й, начина, по който движеше тялото си върху нейното, докато почти я доведе до края само от триенето на пениса си срещу слабините й, и споменът за звуците излизащи от гърлото му. Ръмженето беше много секси.

— Психично промиване на мозъка — въздъхна тя.

Отметна назад глава и изми косата, след това обръсна краката си и излезе изпод душа. Чу характерен звук. Бръмченето идваше от джоба на панталоните й в спалнята, където ги бе захвърлила, когато се съблече. Обви кърпа около тялото си и изскочи от банята. Наведе се, взе дрехата и извади черния мобилен телефон.

— Доктор Норбит слуша.

— Триша, Пол е. Имаме работа. Може ли да се върнеш?

— На път съм. — Затвори и се втурна към леглото. Пусна върху него телефона и се обърна към гардероба. Направи крачка, преди да се удари в широко, твърдо тяло.

Младата жена ахна. Две големи ръце я хванаха за раменете. Тя вдигна рязко глава и се вторачи в развеселените очи на Слейд. Тялото й бе притиснато до неговото, той я държеше здраво, устните му се извиха в усмивка.

— Не отговаряш на телефона. Нуждаят се от теб в клиниката.

— Ти си вътре в къщата ми — каза тя, като си пое дъх.

— Имам ключове за всички домове. Аз съм охрана. Трябва да си вдигаш телефона, ако не искаш някой да те безпокои. Твоят санитар звънял в продължение на пет минути и после ни се обади.

— Бях под душа.

Погледът му се спусна надолу.

— Виждам. Изглеждаш добре в розово, док. Ще изглеждаш много по-добре, ако тази кърпа е на пода, в краката ти. — Тялото му потръпна забележимо до нейното, докато погледът му се плъзгаше към раменете й. — Много е изкушаващо да оближа всички тези капки вода.

Сърцето й заби силно от удивление и може би от малко вълнение, при мисълта той да направи това, което бе казал. Изражението на лицето му я накара да преглътне с усилие. Той внезапно я пусна и отстъпи назад.

— Ще те чакам в хола. Действай бързо, док. Има ранен и трябва веднага да се върнем в клиниката.

Тя проследи как огромният мъж от Новите видове напуска стаята и затваря след себе си вратата. Бяха й необходими секунди, за да се съвземе от шока да открие Слейд в спалнята си и от неговото докосване. Той беше влязъл в къщата й и я бе видял почти гола. Погледна надолу към малката хавлия, която едва покриваше връхчетата на гърдите и падаше до средата на бедрата й. Насили краката си да се придвижат до гардероба, за да дръпне бързо дрехите си.

Слейд я чакаше до входа. От косата на Триша капеше вода, но тя не й обърна внимание. Излезе навън и се обърна, докато исполинът затваряше вратата, без да я изпуска от поглед.

— Можеш ли да тичаш, док?

Младата жена кимна и заслиза надолу по стъпалата. Зави по посока на медицинския център и се подготви да хукне, но вместо това ахна внезапно, когато Слейд я взе в прегръдките си. Имаше дързостта да покаже острите си зъби, усмихвайки се широко, и й намигна.