Лорън Донър: Слейд

Искаше да проучи възможността за създаване на потомство между човешките създания и Видовете. Бяха й казали, че учените от Мерикъл Индъстрис са свързвали, в продължение на години, жени от Новите видове с техните събратя от мъжки пол, с надеждата да увеличат броя им. Но никога не се стигнало и до една бременност. Можеше да се окаже, че неспособността на Видовете за зачеване на деца се дължи на нещо елементарно, с възможност за лечение. Тя бе в състояние да го разбере, ако се намереше кой да й помогне, но нямаше да се случи, след като не й позволяваха да проведе тестове с двойката.

— Доктор Норбит? — Гласът я откъсна от мислите й. Видя Пол, който бе дошъл в клиниката, да поеме дежурството след нея. Той беше единственият санитар и изглеждаше достатъчно мил. Бе в началото на четиридесетте и бе споменал, че е работил при военните.

— Пени за вашите мисли.

Триша се усмихна насила.

— Те не струват толкова много. Самосъжалявам се. Исках този пост, за да науча повече неща за Новите видове. Но ме спират на всяка крачка.

— Да, НСО не са твърде разговорливи. Аз съм тук отдавна и все още нищо не знам. Ние трябва да се грижим за тях, а те не ни казват нищо за своята физиология, за да ни помогнат да го направим.

— НСО?

— Организация на Новите видове. Така наричат себе си. Изненадан съм, че не сте виждали униформите, с които са снабдени някои от хората им. Мисля, че не ценят нашата защита, затова са създали свои собствени екипи. Не ги обвинявам. Вие пропуснахте нападението, което се случи тук неотдавна.

— Чух нещо за това по новините.

Пол трепна.

— Беше страшно. Протестиращи за човешките права копелета, разбиха портата и около петнадесет пикапа, пълни с въоръжени идиоти, нахлуха вътре. За щастие, сградите са построени така, че да издържат на атака и повечето от хората имаха възможност да се скрият на безопасно място. Тези негодници дойдоха тук все едно някой бе обявил Новите видове за плячката на ловния сезон. Ходили ли сте някога на лов за елени?

— Не.

— Нападението ми напомня точно на това. Когато приключи, имаше общо седемнадесет смъртни случая. Това бяха най-дългите четиридесет и няколко минути в живота ми, преди да ми помогнат. Ето защо искаха да наемат лекар. През онзи ден бях залят до гуша с травми.

— Седемнадесет смъртни случая? Не съм чула, че цифрата е толкова голяма — информацията ужаси Триша.

Той повдигна рамене.

— Някои от тях починаха по-късно от огнестрелните рани. Наетата охрана се издъни. Момчетата от Новите видове се обединиха, за да сритат няколко задника, когато се появиха тук да спрат копелетата, които се опитваха да разбият вратата на клиниката. Аз бях сам и си мислех, че ще влязат вътре да ме убият, защото не изглеждаха придирчиви за това кого ще застрелят. Всеки, който диша, бе мишена на тези главорези. Сътрудниците от сигурността на Новите видове носят черни военни униформи, а на бронежилетките им отпред с големи бели букви пише НСО.

Когато я беше спрял, Слейд носеше същата униформа.

— Значи тези, които носят надписи НСО, са охрана?

— Да, и наричат себе си офицери по сигурността. По-добре да не се забърквате с тези момчета. Един от тях ми каза, че бил експериментален прототип в лабораторията, където го държали. Според слуховете, някои от тях са били обучавани да се бият и убиват, само за да покажат на какво са способни и колко са бързи. Чух, че Мерикъл Индъстрис може би е имала договори със страни от третия свят за продажбата на стимуланти на най-високи цени. Новите видове отричат, но кой знае каква е истината. Така или иначе са злодеи. Те не оспорват факта, че са били редовно измъчвани и бити, за да се види до каква степен на осакатяване могат да издържат и да се излекуват. Виждали ли сте някои от тези момчета отблизо? Исусе! Те са огромни и при това бързи, имат по-добър слух, обоняние и зрение, с една дума са жива демонстрация на сила. Бях в армията и съм адски сигурен, че не искам да се изправя лице в лице с някой от тях, дори зад гърба си да имам цяло поделение в подкрепа.

Триша погледна часовника си. Не желаеше да слуша нищо повече за това, колко жестоки и опасни са Новите видове. Бяха я уплашили достатъчно и без да слуша спекулациите. Освен това, след разговора си с Пол узна, че той има склонността да говори с часове, ако му се отдадеше такава възможност.

— Дежурството ми свърши. Май ще се прибирам вкъщи.

— Какво ще кажете за жилищата? Не са ли страхотни? На мен ми дадоха къща селски тип, с две спални. Жена ми е влюбена в нея.