Лорън Донър - Фюри

Очите й се затвориха, за да прикрият сълзите на облекчение. Нямаше да го убият. Беше взела правилното решение. Може би щеше да я намрази за това, което му бе причинила, но поне щеше да живее. Сега просто трябваше да си тръгне, след като смяната й приключеше и да предаде доказателството, за да го спаси по единствения начин, по който можеше. Щеше да помогне Мерикъл Индъстрис да бъде осъдена.

— Хей — въздъхна д-р Бренър, — съжалявам, говоря само за пари, а ти току-що си претърпяла нещо ужасно. Защо не си отидеш вкъщи? Вземи си почивка до края на деня. По дяволите, може да си вземеш почивен ден и утре.

Ели отвори очи и срещна погледа му, като се опита да скрие колко го мрази.

— Благодаря ти. — Гласът й трепереше. — Бях толкова изплашена.

Той сграбчи ръката й, погали я и се усмихна.

— Мога да дойда по-късно у вас, за да те видя как си. — Очите му погледнаха гърдите й. — Не трябва да бъдеш сама.

— Имам приятел — излъга го отново тя.

— Добре, тръгвай. Ще кажа на охраната, че те изпращам вкъщи — освободи я той.

Обърна се и отиде до телефона, докато Ели го наблюдаваше. Надяваше се, че ще прекара живота си в затвора. Заслужаваше го напълно.

Южна Калифорния

Единадесет месеца по-късно

Ели въздъхна и намести слушалките по-удобно. Хевиметълът звучеше от МР3 плеъра, който бе сложила в предния джоб на памучните си панталони. Високата температура я караше да се изпотява, въпреки че бе единадесет часа вечерта и подухваше лек бриз, който галеше кожата й. Погледна към отворения прозорец. Климатичната инсталация на общежитието се бе развалила отново. Екипът, който поддържаше жилищата, все още извършваше довършителни работи по новата сграда.

Отиде до вратите на балкона, които възнамеряваше да остави отворени, и излезе навън, за да се наслади на прохладния въздух и да освежи загрятото си тяло. Отпи студена вода от малката бутилка, която бе взела от хладилника, когато влезе в апартамента. Току-що бе приключила с нощния си маратон. Лекият полъх обгърна кожата й. Очите й се спряха на охранителните зидове, само на петстотин метра по-надолу.

Прекалено тихата сграда я притесняваше, но бе предупредена да го очаква. Повечето от жените все още не бяха настанени в общежитието, но веднага щом го стореха се надяваше, че нещата ще потръгнат гладко. Искаше да бъде сигурна, че в Хоумленд всичко върви както трябва. Тук щяха да се приютят оцелелите от опитите на Мерикъл Индъстрис, едно място далеч от останалия свят, където можеха да живеят и да се приспособят, като едно свободно общество. Имаха нужда да се чувстват в безопасност.

До онзи момент знаеше само за една нелегална лаборатория, тази на компанията. Но веднага, след като я разкриха, се появиха още три други. Затвори очи, ужасена от броя на жертвите, които бяха показани по телевизията през последните месеци. Тези лаборатории бяха открити от правителството и полицията, а жертвите освободени, но не всички бяха оцелели достатъчно дълго, за да бъдат спасени. Броят на жертвите беше огромен, което съкруши сърцето й.

Принуди се да отвори очи. Преди две години, когато работеше в административната сграда на Мерикъл, офицер Виктор Хелио бе дошъл при нея. Беше й обяснил, че се носят слухове за секретни изследователски лаборатории, в които принуждават хора да станат обекти за тестване на нелегални наркотици. Полицията опитвала да внедри агенти под прикритие в компанията, но те отказвали да наемат персонал отвън. Като техен служител тя нямало да събуди подозрения, ако поиска да я прехвърлят в някоя от изследователските лаборатории за тестване на лекарства. Ели се бе съгласила веднага, ужасена от мисълта, че хората страдат. Отне повече от шест месеца, докато молбата й бъде одобрена и още един, да получи достъп до долните етажи на лабораторията, където срещна 416 и останалите затворници. Бе горда, че стана част от екипа, разкрил първата лаборатория за тестване. Бе рискувала живота си, за да измъкне тези файлове — достатъчни, за да се издейства заповед за обиск, който завърши с повдигнати обвинения към Мерикъл.

Въздъхна. Всеки път, когато попиташе за него , й отговаряха едно и също — поверителна информация или програма за защита на жертвите. Знаеше, че някои от тях не дочакаха да бъдат освободени от лабораторията, в която работеше. Бяха убити преди полицията да успее да стигне до най-охраняваната подземна зона, където държаха много от тях. Всичко, което успя да научи, бе, че 416 е умрял под земята, заключен в килията си, без да разбере, че те са на път да го спасят. Сърцето й се късаше заради това.