Лорън Донър - Фюри

Червени следи минаваха през стомаха му. Пръстите й проследиха белезите, които доказваха, че Якоб го беше бил там. Опипа ребрата му. Не усети никакви счупени кости. Коремът му бе твърд, с изпъкнали мускули, но не напипа нищо, което да я наведе на мисълта, че има някакъв вътрешен кръвоизлив. Опита да се държи професионално, но пръстите й се задържаха малко по-дълго върху подчертаните мускули, докато го преглеждаше. Не можеше да отрече, че й харесва да го докосва. Той бе забранен, опасен и изключително секси.

Погледът й се плъзна по таза му, неспособна да отмести очи от мъжа, когото намираше за толкова привлекателен — и ахна. Посегна, преди да помисли, обхвана леко набъбналия му пенис и се опита да махне гумената лента, която беше завързана болезнено около него. Опита да бъде нежна, но Якоб бе омотал здраво един презерватив, няколко пъти, около главичката му. Успя да го разхлаби, след което го свали и захвърли на една страна. Пръстите й продължиха нежно да масажират почервенялата кожа, преди да осъзнае колко неуместно се държи. Загледа се в него и осъзна, че дори и полунабъбнал, бе изключително впечатляващ. Кръвта се бе насъбрала болезнено в горната част на главичката му, защото не можеше да се стече надолу.

— Този кучи син — промърмори тя, докато проклинаше Якоб, че бе успял да стори толкова ужасно и отвратително нещо. Бузите й се зачервиха, когато осъзна какво прави. Обхвана я смущение, когато усети реакцията на тялото си от това, че го докосва, дори и за да махне обидното нещо, което го измъчваше. Държеше пениса му в ръцете си.

416 изръмжа. Погледът й се вдигна към лицето му. Той я наблюдаваше с потъмнели от ярост очи. Осъзна, че го обгръща все още с ръка и бързо го пусна.

— Съжалявам! Трябваше да го махна. — Погледна надолу и видя, че кожата, където бе обвит презервативът, е все още червена. — Сигурна съм, че ще се оправи.

Надяваше се. Якоб го бе сторил, за да го нарани. Ако бе останал прекалено дълго така, липсата на кръвообращение можеше да причини сериозно увреждане. Но, разбира се, негодникът беше планирал да го убие. Щеше да е ужасно престъпление да се обезобрази толкова секси мъж. Това я накара да простене и да осъзнае напълно как тялото й реагира на голата мъжка плът, просната пред нея. Отпъди мисълта, не можеше да си позволи да разсъждава за това сега, трябваше да спре да го зяпа.

Прехапа устни, докато се опитваше да измисли начин как да се измъкнат от ситуацията, в която бяха попаднали. Трябваше да остане свободна, за да си тръгне след работа и да достави информацията, която бе откраднала. Очите й погледнаха отново към мъртвото тяло. То все още лежеше там, окървавено върху пода, където го бе оставила. Причината за смъртта му най-вероятно бе травмата, която му бе нанесла с кутията. Изпитваше истинска омраза, когато го удряше. Стомахът я присви. Никой нямаше да повярва, че е пребит с юмруци.

— По дяволите. Има само един начин да се измъкна от това. — Тя посрещна ядосания поглед на 416. — Съжалявам, но нямам избор. — Поколеба се. Искаше да му каже коя е и защо трябва да му причини такова ужасно нещо, но не посмя. Ами ако им кажеше? Можеше да го направи. Нямаше причини да вярва на никой, който работи за компанията. Ще съм в безопасност, ако си мисли най-лошото за мен.

416 беше убеден, че Ели никога няма да го нарани. Обхвана го паника, когато тя му се извини за това, което щеше да направи. Опита се да мръдне, но тялото му отказа. Единственото, което можеше да прави, бе да движи очите си, да премигва и преглъща. Успя да изръмжи няколко пъти, но не можеше да говори. Дали не смята да ме унищожи? Тогава защо премахна техника, който се опита да ме убие?

Всеки друг, но не и тя, помисли си обезумял 416. Щеше да умре безпомощен на пода в килията си. Вдиша чистия аромат на жената, която всеки път успяваше да го развълнува. Ели винаги беше мила, докосването й бе нежно, а погледът й любезен, когато взимаше проби от него. Тя бе единственият човек, който му бе дал топлина и истинска усмивка. Чакаше с нетърпение времето, когато щеше да влезе в килията му. Вярваше й, че няма да го нарани. Тя бе единственият човек, в чието присъствие той не чувстваше ужас, болка или унижение.

Забеляза притаения страх в очите й, докато красивият й син поглед го наблюдаваше, и сърцето му се сви леко. Никога досега не я бе заплашвал или ръмжал срещу нея, както към останалите техници. До днес. Само мисълта да я изплаши го караше да съжалява. Тогава жената щеше да го лиши от усмивките, които беше свикнал да цени, откакто тя работеше в лабораторията.