Лорън Донър - Валиант

Исполинът въздъхна и отпусна ръце.

— Няма да ти причиня болка. Запомни това.

О, мамка му. Тами се напрегна. Беше уверена, че няма да се наслади на онова, което бе замислил. Поне я бе предупредил, преди да се раздвижи и бързо да заобиколи леглото. Тя скочи върху матрака, падна на длани и колене и запълзя по него, тъй като нямаше къде другаде да отиде.

Внезапно една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна толкова силно, че тя се просна по корем. После мъжът я преобърна по гръб.

За секунда Валиант се оказа отгоре й, телата им бяха на сантиметър разстояние. Той не отпусна тежестта си върху нея, но младата жена се озова притисната на леглото между ръцете и краката му.

— Хайде да направим експеримент. — Взря се право в очите й, без да отмества поглед.

— Хайде да не правим нищо — сърцето й заби лудо. Не го отблъсна, въпреки че й се искаше да избута гърдите му. Обзе я страх. — Моля те!

Той се усмихна.

— Аз настоявам.

Тя се втренчи в острите му зъби и преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Ъмм, много си страшен, когато си покажеш… ъъъ… зъбите. Изглеждат наистина остри.

Мъжът не се ядоса. Всъщност думите й сякаш много го забавляваха.

— За да мога да те схрускам по-добре — пошегува се тихо той.

Сърцето на Тами се преобърна в гърдите й.

— Това е само една лоша шега, нали? Моля те, кажи ми, че просто се шегуваш.

— Аз не съм вълк.

— Аз не съм Червената шапчица.

— Въпреки това все още искам да те изям.

Тя бе шокирана от неговата откровеност, осъзна, че никой никога не бе разговарял с нея по този начин. Той не я нападна, вместо това изглеждаше щастлив просто да се взира в очите й. Младата жена се успокои малко.

— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но по-добре да си говорим мръсни приказки.

Той се засмя.

— Съгласен.

— Добре — изчерви се, когато осъзна какво му бе предложила. — Искам да кажа, не е добре. Глупаво е. Знаеш, че е напълно неуместно да се каже това на непознат, нали?

Усмивката му стана по-широка, блеснаха повече зъби.

— Целуни ме.

Тя се взря предпазливо в устата му.

— Няма да стане.

— Няма да те нараня.

Тами се поколеба, прехапа за момент устни. Беше необичайно привлечена от този мъж. Беше я сграбчил, уплашил я беше до смърт, но не бе направил нищо повече освен да я събори долу. Ако беше пълен кретен, щеше да разкъса дрехите й и да я изнасили. Всъщност оценяваше чувството му за хумор.

Гледаха се един друг в очите. Неговите бяха може би най-красивите, които някога бе виждала. Отблизо забеляза, че зениците му са овални вместо кръгли, което й напомни за котката, която някога бе имала. Определено не беше човек, но бе особено секси. Погледът й се спусна към устните му.

Пълни и все пак мъжествени, и по някаква странна причина ги намираше привлекателни. Какво ли би било, ако го целуна? Изкуши се да разбере. Какви са шансовете да попадна в подобна ситуация отново? Надяваше се отговорът да е „никакви“. Може би. Мисли, по дяволите! Той наистина не може да има предвид това, което каза! Това е лудост!

— Не те познавам — беше горда с думите, които произнесе.

— Това е една добра причина.

— Преди да се опитат да стигнат до първа база, повечето мъже канят жената на вечеря, после я водят на кино.

— Първа база? — повдигна вежди той.

— Това е израз. Означава да целунеш някого. Аналогия с бейзбола. Целувките са първа база.

— Има ли втора база?

— Това е докосването от кръста нагоре.

— Трета база?

— Това е малко повече, включва докосване на интимните части, обикновено през дрехите. Но има и изключения, като леко опипване под бельото.

Не можеше да повярва, че води подобен разговор с мъж от Новите видове, но той проявяваше искрено любопитство, а тя бе словоохотлива. Беше й повече от ясно, че трябва да млъкне, но нервността винаги караше устата й да работи бързо.

— Четвърта база?

— Няма. Само три бази, след това се казва „отбелязах точка“.

— Какво означава това?

— Всичко. Да изминеш целия път.

Той се ухили.

— В такъв случай аз искам да „отбележа точка“.

— Не.

Той се засмя.

— Целуни ме, Тами. Поне ми дай шанс да ти покажа, че няма да ти навредя по никакъв начин. Обещавам, че ще се наслаждаваш на това, което искам да направя, толкова, колкото и аз.

— Не целувам непознати. — Но ти ме изкушаваш да наруша правилото. Изтика тази мисъл далеч в съзнанието си и опита да се съсредоточи върху причините, поради които не биваше да го прави. Той е Нов вид. Страховит. Огромен. Да, и не забравяй математиката! В гимназията, когато бе страдала през скучните часове по този предмет, не бе предполагала, че някога ще й е от полза.