Лорън Донър: Джъстис

Младата жена прикри безпокойството си и сведе поглед към едрата длан, която стискаше болезнено нейната. Повдигна глава и погледна нагоре. Зачуди се дали не е някой от бодигардовете, охраняващи Джъстис. Беше се научила да скрива страха си, особено когато разговаряше с някой огромен и на пръв поглед гневен Вид. Всички те изглеждаха грамадни, мускулести и плашещи.

И този не правеше изключение.

Именно лицевата структура, подобна на животинска, ги правеше толкова плашещи, заедно с острите зъби и способността им да издават заплашителни звуци. Мъжът изръмжа дълбоко, а зелените му очи се присвиха и се вторачиха в нея. Черната му като нощ коса бе дълга до раменете, а дрехите му бяха чисто нови.

По дяволите. Джеси усети омразата, изпълваща очите му, щом го погледна. Предишната нощ приблизително деветдесет затворници бяха освободени от петата поред лаборатория за тестване, и този явно бе един от тях. Изглеждаше така сякаш всеки момент ще избухне. Очевидно мразеше всички хора, а това означаваше неприятности за нея.

Бързо прецени ситуацията. Знаеше, че моментът може да се превърне в истински кошмар. Мъжът срещу нея бе огромен, видимо бесен, и докато хватката, с която държеше ръката й, не бе толкова болезнена, то погледът, с който я гледаше, бе смъртоносен. Явно имаше проблем с човеците, а точно един от тях стоеше пред него. Лошо.

— Моля ви, пуснете ме — нареди му тихо.

— Човек — изръмжа той.

Джеси опита да издърпа китката си, но пръстите около ръката й само болезнено се стегнаха. Потисна стона, надигнал се в гърлото й, от внезапната болка. Спомни си на какво я бяха учили на обучението, през което бе преминала, преди този да успее да й счупи ръката. Мъжът можеше лесно да й строши костта, ако увеличеше още малко натиска. Нападателят й явно не мислеше разумно, а тя не искаше седмици наред да носи гипс.

Бързо пристъпи напред, като почти се допря до гърдите му, и със силно, въртеливо движение дръпна ръката си надолу. На мъжа не му остана друг избор, освен да освободи китката й, иначе неговата щеше болезнено да се огъне. Джеси бързо отстъпи назад и се напрегна. Той или щеше да атакува, или да остане на място.

В този случай да бъдеш дребен помагаше. Едва метър и шейсет, Джеси имаше предимство, като леко приклекна, щом нападателят й се хвърли напред с яростно ръмжене. Мъжът не очакваше това движение и ръцете му сграбчиха единствено въздуха. Младата жена се обърна светкавично, изправи се и го изрита.

От удара в бедрото нападателят й изгуби равновесие и се просна на пода. Джеси се дръпна още назад, за да освободи място. Новият вид повдигна глава, а очите му с удивление се втренчиха в нея. Изправи се бързо, като използва ръцете си. Отвори уста, разкривайки остри и опасни зъби, а от гърлото му се изтръгна животинско ръмжене. Хвърли се бързо напред.

В ума й се появи само една дума — мамка му! — преди да се дръпне, за да избегне хищническите му пръсти. Сви се на кълбо, претърколи се на пода, и се изправи на крака — така, както я бяха обучили. Трябваше да стои далеч от обсега му, знаеше, че ако я докопа, ще стане лошо за нея. Стигнеха ли до борба, не можеше да се сравнява физически с него. Щеше да я разкъса.

С периферното си зрение забеляза, че нападателят й отново се готви да се нахвърли върху нея. Наведе се бързо напред, за да си осигури баланс с ръцете, и яростно го изрита. От удара кракът й изтръпна, но него явно го заболя повече. Тя се завъртя бързо и ахна — беше го уцелила в слабините. Огледа се наоколо и се изправи, видя как мъжът се преви на две с ръце отпред. Трепна.

Нямаше намерение да го рита в топките, но ударът бе ефикасен. Беше се целила в корема му, но той бе прекалено висок, а кракът й не бе толкова дълъг. Главата му се наклони, нямаше съмнение, че я иска мъртва. Изсеченото му лице се изкриви от ярост.

— Успокой се — настоя Джеси, опитваше се да звучи смирено, въпреки тревогата, която чувстваше. — Не бих направила това, ако не беше избухнал. Нито да те нараня, ако не ме беше нападнал.

Младата жена знаеше, че думите са безсмислени. Не смееше да отдели поглед от грамадния мъж, вперил очи в нея, все още наведен напред и сграбчил наранените си топки. Беше чист късмет, че чу предупредителното ръмжене. Обърна бързо глава, за да види следващата заплаха.

Друг огромен Вид, облечен в спортни дрехи, разбутваше останалите изумени мъже, които стояха на пътя му. Новата опасност се носеше право към нея и тя имаше само секунди, за да прецени ситуацията. Някои от присъстващите се бяха съвзели от шока и се опитаха да го спрат, но той ги избута. Никой не беше в състояние да му попречи да не я докопа.