Лорън Донър - Джъстис

Джеси се наведе напред, взря се в отражението си в огледалото и се намръщи. Можеше да си сложи малко грим, но го използваше рядко, само в случаите, в които се налагаше. Беше правила всичко заради бившия си съпруг, но се бе оказало чиста загуба на време. Той беше очаквал от нея да се издокарва и ако тя не го правеше, се чувстваше обиден. Потребността й да му угажда бе умряла заедно с брака им. Оказа се, че копелето бе имало афера с негова колежка по време на военно обучение.

Отстъпи назад и прокара пръсти през косата си. Прическата й представляваше яркочервена бъркотия и дори да се бе опитала, не можеше да изглежда по-зле. Може и да бе привлечена от сексапилния Нов вид, но той едва ли изпитваше същото към нея.

Вратите на асансьора се отвориха и Джеси почти хукна надолу по коридора. Не беше сигурна какво е намерил Джъстис в нея, но се беше съгласил на среща. От дълго време не бе срещала мъж, който да я привлича. Новият вид определено караше сърцето й да препуска и пълнеше главата й с диви мисли. Бяха изминали две години от горчивия й развод и през цялото това време изобщо не се беше интересувала от противоположния пол.

Е, имаше един човек , припомни си тя, „секс за една нощ“, след прекалено много питиета . Реши да не се замисля за този мъж. Тогава бе имала тежка вечер и се нуждаеше от близостта на друго същество. Случи се точно след първото й участие в акция, при която бяха намерили труп на жена от Новите видове.

Мръсникът, който я бе убил, беше погребал малкото й натрошено тяло в сутерена, където в продължение на години я беше държал заключена. Гледката на мъртвото тяло бе отвело Джеси направо към най-близкия бар и в ръцете на първия добре изглеждащ мъж. Искаше да забрави болката от представата за онова, което беше сторено на бедната жертва, и от мисълта, че са пристигнали твърде късно, за да я спасят.

Но партньорът й за една нощ се бе оказал пълен некадърник. Беше й обещал добро търкаляне между чаршафите, но когато дойде време да действа, не можа да го вдигне и изпълнението му не струваше пукната пара.

Тя влезе в стаята и грабна първата попаднала й дреха, лежаща върху леглото — син потник. Беше й голям, но това не я изненада, тъй като всички жени Нови видове, живеещи в Резервата, бяха експериментални прототипи за тестване на лекарства, използването на които ги бе направило така едри и силни. Най-дребната, която бе виждала, беше висока метър и петдесет и пет, а най-грамадната — метър деветдесет и два. Имаха солидно телосложение и при необходимост можеха да надвият един нормален мъж. Продоволственият магазин доставяше дрехи за жителите на Резервата и най-вероятно нямаше да имат на склад среден или малък размер, като за нея.

Джеси излезе тичешком от стаята като мушна ключа в задния джоб на дънките си. Единствените панталони, дадени й в Резервата, я запарваха и тя не ги хареса. Затова остана с черните си дънки, с които беше дошла. Не беше от жените, използващи дамска чанта; ако нещо не се побираше в джобовете или не би могла да го пъхне някъде из дрехите си, просто не го взимаше. Когато влезе в асансьора, отново се огледа в огледалото. Дългата, стигаща почти до задника й, коса бе боядисана в дръзко яркочервено, постигнато с две опаковки боя.

Беше намерила в себе си куража да се измъкне от калъпа на човешките служители, работещи за Новите видове. Те бяха различни, специални и бяха намерили своето място в живота. Джеси се бе боядисала в крещящо яркочервено в разрез с нормите. Знаеше, че в тъмното, искрящият цвят на косата й се забелязва отдалеч, но тя си го харесваше. Той придаваше дълбочина на тъмносините й очи и рязко контрастираше с естествения, почти млечнобял тен на кожата й. Никога нямаше да има приятен слънчев загар, но не я беше грижа.

Вратите на асансьора се отвориха и тя се запъти към кафетерията. Двойните врати на заведението бяха широко отворени и двама униформени от Новите видове стояха на пост. Младата жена забави крачка и се вгледа в мъжете, чудейки се дали Джъстис ги е предупредил, че я е поканил на среща.

Те се отместиха от пътя й. Джеси дари всеки един от тях с усмивка и влезе в голямата зала. Направи няколко крачки и спря близо до входа. Право пред себе си забеляза Джъстис Норт, нямаше как да го пропусне — той се извисяваше над всички, покачен върху една маса в другия край на салона, близо до дългия зареден бюфет. Така или иначе щеше да привлече вниманието й — изправен над множеството, мъжът изглеждаше по-грамаден от присъстващите.