Дж. Уорд: Отмъстена любов

Бюрото и тронът бяха единственото оцеляло нещо от къщата на родителите му и бяха донесени от Древната родина не от него, а от Дариъс. Ди бе открил човека, който беше купил комплекта, след като лесърите го бяха продали като плячка, и ги бе върнал обратно.

Да… също така Дариъс се бе погрижил при преместването на Братството през океана тронът на расата и кралското бюро да ги придружат.

Рот никога не бе мислил, че ще използва едното или другото.

Но когато с Джордж се настаниха и той седна… усети се на място.

— По дяволите, някой друг усеща ли потребност да се поклони? — попита Рейдж.

— Да — рече Бъч. — Но от друга страна аз се опитвам да облекча напрежението в черния си дроб. Струва ми се, че се е усукал около гръбнака ми.

— Казах ти, че ти трябва помощ — смъмри го Ви.

Рот остави братята да дрънкат, защото усещаше, че имат нужда от разпускане и разсейване чрез словесните си престрелки.

Нещата не бяха минали добре при пътуването на север до колонията. Да, Рив беше измъкнат и това беше чудесно, но братята не изоставяха своите бойци. А от Хекс нямаше и следа.

Следващото почукване, което се чу, също бе очаквано от Рот. Влязоха Рив и Елена и нададоха куп възторжени възклицания. После братята излязоха и го оставиха насаме с Джордж, Бет и новата двойка.

— Кога се връщаш на север да я търсиш? — попита Рот.

— В секундата, щом се смрачи.

— Добре. Искаш ли подкрепление?

— Не. — Чу се леко шумолене, като че Рив придърпа до себе си своята спътница, защото тя се чувстваше неловко. — Отивам сам. Така е по-добре. Освен че ще търся Хекс, трябва да посоча и свой заместник, така че нещата може да се поусложнят.

— Заместник?

— Моят живот е тук, в Колдуел. — Макар гласът на Рив да беше твърд и силен, избликът му на чувства бе остро осезаем и Рот не беше изненадан. През последните двайсет и четири часа нещастникът бе безмилостно въртян в житейската мелница и ако имаше нещо, което Рот да знае от първа ръка, то бе, че спасяването понякога бе също така дезориентиращо като пленяването.

То се знае, първото беше много по-лесно поносимо. Дано Скрайб Върджин да подареше избавление и на Хекс.

— Потърси Хекс — заръча Рот. — Каквато и подкрепа да поискаш от нас за тази цел, имаш я.

— Благодаря.

Когато Рот си помисли за нея, осъзна, че в този момент бе по-милостиво да й желае смъртта, отколкото да е жива. Прегърна през кръста своята шелан и я придърпа към себе си, защото имаше нужда да усети Бет топла и в безопасност до себе си.

— Слушай, по повод бъдещето — обърна се той към Рив, — искам да имам свой на тази арена.

— Не те разбирам.

— Искам ти да си водачът там.

— Какво?

Преди събеседникът му да успее да осмисли казаното, Рот продължи:

— Последното, от което се нуждая сега, е нестабилност в колонията. По дяволите, не знам какво става с Леш и лесърите , нито защо той е бил там, нито какви ги е дробил с Принцесата, но съм сигурен в едно. От думите на Зи съдя, че онези гълтачи на грехове се боят до смърт от теб. Дори да не живееш непрекъснато там, искам ти да ги управляваш.

— Разбирам мисълта ти, но…

— Съгласна съм с краля.

Потвърждението дойде от Елена и очевидно изненада до немай-къде Рив, защото той заекна, неспособен да отговори.

— Рот е прав — заяви Елена. — Ти си този, който трябва да е техен крал.

— Без да засягам никого — промълви Рив, — не такова бъдеще имах предвид за теб и мен. Първо, не изгарям от желание да стъпвам там. И второ, не се интересувам от това да ги ръководя.

Рот усети твърдия трон под себе си и не можа да сдържи усмивката си.

— Колко забавно, и аз понякога изпитвам същото по отношение моите поданици. Но съдбата има други планове за такива като теб и мен.

— По дяволите, съдбата. И представа нямам какво да правя като крал. Не мога просто така на сляпо… — Той рязко млъкна. — Исках да кажа… мамка му… не в смисъл незрящ… По дяволите!

Рот отново се усмихна, като си представи смущението по лицето му.

— Не се притеснявай. Такъв съм, какъвто съм. — Бет хвана ръката му и той стисна нейната, за да я успокои. — Аз съм какъвто съм и ти си, какъвто си. Имаме нужда ти да поемеш управлението там в ръцете си. По-рано не ме предаде и знам, че и сега няма да ме оставиш. Колкото до управлението, ще ти издам една обществена тайна: всички крале са слепи, приятелю. Но ако следваш сърцето си, винаги ще виждаш ясно пътя си. — Рот извърна незрящите си очи към лицето на своята шелан . — Каза ми го веднъж една невероятно мъдра жена. И беше много, много права.